— За тебе няма работа в царството ми.
С една и съща дума отговаряше и Яков Рун:
— Злото спи под камък. — А какъвто беше лют, понякога ще прибави: — Но то никога не умира, царю…
Дотолкова беше всичко благополучно сега в България, че започнаха да преминават отсам границата и ромеи — не само от простите, но и знатни люде, за да търсят прехрана, благополучие, пък и служба при българския цар.
Оставаше време на Самуила да се погрижи и за децата си повече, но и тия свои грижи свързваше с големите нужди на държавата. Той извади от затвора зетския княз и го остави да живее свободен в Охрид; тая пълна свобода беше и изпитание за младия княз. Той често беше гост в царския дом и царят обичаше да разговаря с него. През пролетта на 999-та година цар Самуил омъжи дъщеря си Теодора-Косара за княза и ги изпрати двамата в Зета, като върна на Иван-Владимира пълната му власт, даде му власт да управлява от негево име и северната половина на голямата Драчка област. Царят върна княжеската власт и на неговия чичо Драгомир.
Тази година се роди и първото дете на Ашот Таронит и на Мирослава Самуилова. Като се съвзе Мирослава от родилната си слабост, царят изпрати тях двамата в Драч; той прогласи Ашота за свой заместник в тоя град и за управител на цялата южна половина на Драчката област.
— Нека бъде — каза царят — в здрави ръце ключът на тая врата на царството ни откъм Синьото море.
През пролетта на същата година в Охрид пристигна и Маргарета, дъщерята на маджарския крал Стефан Първи, годеницата на Радомира. Пристигнаха в Охрид и невестинските й дарове, натоварени на двадесет и пет коли с по два бели, едри, витороги вола, пристигнаха с тях и петдесет чистокръвни коня за езда. Ала още първите дни далечната невеста изстина, затвори се в себе си, пък и преди това беше много мълчалива, при все че бе довела и двама тълмачи. Тя се озърташе със студени очи и сякаш се боеше да се докосне до каквото и да е. Добре й беше само с Радомира и все гледаше да го отведе някъде или да се затвори в покоите си с него. Още от първата си среща с Ирина Каматерос маджарката я намрази толкова много, че не можеше да я търпи близу до себе си; види се, защото ларисчанката беше много хубава и често обръщаше големите си очи към Радомира. Ирина Каматерос сама се отстрани от пътя на маджарската княгиня и се криеше повече в стаята си. Царят не беше забравил своята брачна несполука и се уплаши за сина си. Като остана в охридския си палат, докато продължиха сватбените дни и доколкото беше нужно след това, цар Самуил отведе жена си и двете си неомъжени дъщери заедно с племенника си и ларисчанката Ирина Каматерос в Преспа, а в Охрид остави двамата младоженци.
Благодатни, сити бяха тая година и лятото, и есента, благополучно се занизаха и зимните дни.
Тази нощ цар Самуил събираше на пир своите приближени — за втори път, откакто бе започнала зимата. Той не ядеше много и едвам ще отпие от чашата си, но сърцето му жадуваше за веселба и песен, долавяше благозвучието на всяко подбрано, добре изречено слово.
Стъмнило се бе вече, но беше още рано за трапезата и царят излезе от палата, загърнат в топло вълнено наметало. Той не се обади никому и вървеше из затихналите улици на Преспа. Не отиде много далеко — едва до втората улица, и влезе там в една неголяма къща, където живееше със слугите си и с пазачите неговият незаконен син Давид Мокри. Незаконният не можеше да живее под един покрив със законното му семейство и царят бе направил друга, по-малка къща, дето живееше невръстното още момче с Малина Бабчорова, която го гледаше от мъничък.
Царят не забравяше никога това свое най-малко дете. В неговата бащина любов към незаконното бе се вляла една част и от любовта му към неговата майка, от скръбта му към умрялата. Самуил не можеше да забрави Биляна. Но сега неговата любов към мъртвата беше само в спомените му, беше само тъга — затихнала, дълбока, жива в самото му сърце. Той често отиваше в малкия дом — там се говореше за Биляна, там беше детето им. Натам го теглеха спомените му за нея, тъгата му по нея. Царят си мислеше също, че всички бяха несправедливи към това дете, и той заедно с всички. То не можеше да живее в неговия дворец, не можеше да се ползува с всички права като негов син, макар че Самуил не криеше своя някогашен грях. Царят даваше угощение тая нощ, на трапезата му щяха да седнат много люде, а момчето не можеше да прекрачи дори прага на царския дворец. Тая вечер той пожела да го види, преди да седне на тържествената трапеза.