Същия ден, рано сутринта, през Охрид премина цяла, шествие. Охридчани отдавна не бяха виждали такова зрелище и наизлязоха по улиците да погледат.
Откакто Самуил Мокри даде съгласието си Агата и децата му да отидат до Преспа и още повече след като напусна той Охрид, двамата братя Хрисилиевци не преставаха да подтикват към това пътуване и сестра си, и децата й, да го подготвят и ускоряват по всякакви начини. Децата нямаше и защо да подканят — те всички горяха от любопитство да видят новия град и далечното жилище на баща си; трудно беше с Агата, която непрестанно се колебаеше и се плашеше от това пътуване, както и от всяко по-голямо раздвижване. Пораздвижи я донякъде пак ревността й, това единствено чувство, което беше останало живо в нейното загаснало сърце. Разгаряше ревността й по-старият от братята, Теодор, с изкусни думи:
— Ти седиш тук, тлееш като в тъмница, а за другата той издигна цял град и живее тя там като царица. Той и царица ще я направи, ако ти не й пресечеш пътя. Днес или утре той ще стане цар, а и тя с него. Той може и съвсем да те изостави, може да се разведе с тебе, за да се ожени за нея. Самуил Мокри сега може всичко…
показва.
— Добре, добре… Прави, каквото намериш за добре. — повтаряше Агата разтревожена, докато най-сетне и сама реши да замине за Преспа.
Двамата Хрисилиевци и техните помощници още преди това бяха приготвили коли, коне и всичко, що беше нужно за пътуването. И когато Агата склони да тръгне, те не чакаха да се разколебае отново. Дигнаха на крак цялата къща още при изгрев слънце. В охридския дом на Самуил Мокри се спеше до късно — господарят му най-често отсъствуваше и в него всичко беше според нрава на господарката. Тя се излежаваше в спалнята си едва ли не до обед, бавеха се по стаите си й децата; бавеха се сутрин и слугите — разтакаха се без работа, по цели часове седяха в готварницата да закусват, да си доливат чорба и медовина. Само най-голямата Самуилова щерка Рипсимия ставаше рано, за да отиде на църква, излизаше тихо от къщи и никой не я забелязваше.
Тази сутрин Теодор Хрисилий сам тръгна от врата на врата. Най-напред събуди слугите, подгони ги към готварницата, към конюшните, дори нашиба двама с бич. После събуди децата, влезе и в покоите на сестра си. Не след дълго време по пътя от вътрешната крепост към града потеглиха две кочии, а край тях, ту по-напред, ту по-назад, яздеха на конете си двамата Хрисилиевци и четиримата им слуги, истинските и лъжливите. Първата кочия беше впрегната в четири коня и в нея се бе разположила върху куп възглавници Агата заедно със застарялата вече дойка и с най-малката си дъщеря. Изхитри се да се настани тук и Мирослава току пред самото тръгване на колата; третата Самуилова щерка винаги и във всичко търсеше удобства, а в широката кола на майка й се пътуваше по-удобно. Още сънлива и отпусната, Агата едвам изви очи към девойката, когато се промъкна тя в кочията, и само това рече с равен глас:
— Ще напълниш цялата кола, дебелана…
Мирослава се търкулна при нея, разкикоти се весело на своята хитрост, взе да се умилква, да гали майка си, за да си осигури покровителството й, ако рече някой да я върне в следващата кочия, където бяха другите две Самуилови щерки. Тя се боеше най-много от по-младия си вуйчо, ала нему, изглежда, му беше все едно кой в коя кола ще се вози. Тихо, смирено седяха във втората кочия двете по-големи Самуилови щерки Рипсимия и Теодора-Косара. Най-голямата, Рипсимия, беше тъжна, че не беше успяла да отиде тая сутрин в църква и на бледото й, доста грозно лице беше изписано скръбно примирение. Лицето й впрочем имаше винаги такъв израз. Мършава, с тесни рамена и дълги, тънки ръце, тя седеше в колата някак неудобно, цялата ъгловата и разкривена. Още по-голяма тъга тежеше в сърцето й затова, че отиваше да види какъв беше грешният живот на баща й. Но искаше, искаше и тя да отиде в Преспа, да види всичко там, да види и оная жена — не можеше да потисне своето голямо, грешно любопитство. Кротко, със спокойно лице седеше до нея Теодора-Косара. Бледо беше и нейното нежно, миловидно лице може би поради острия въздух в ранния час, но и от скритото вълнение на сърцето й. Тя също искаше да отиде в Преспа. Косара бе дочула какви ли не думи за греховния живот на баща си, който почти бе изоставил своята жена и живееше с друга, но колкото и да беше праведно нейното сърце, тя не можеше да осъди баща си и от дълго време се бореше с някаква смътна своя мисъл как да го избави от неговия голям грях.
На няколко разтега след по-малката кочия, в която се возеха Рипсимия Самуилова и Косара Самуилова, яздеха техният брат Гаврил-Радомир и братовчедът им Иван-Владислав, синът Аронов. Радомир Самуилов беше причислен като хилядник към охридския полк и живееше с цялото Самуилово семейство в Охрид. Двамата вуйчовци поканиха и Радомира на това пътуване до Преспа, те не искаха да предизвикват никакво подозрение — нека цялото семейство на Самуила да влезе в неговия град и, мислеха си те, нека цялото негово семейство види позора му. Гаврил-Радомир не се заглеждаше много в живота около себе си, може би защото се вдаваше прекалено много там, където го теглеше сърцето му. Към нередовния живот на баща си той се отнасяше едва ли не с безразличие, може би поради още младата си възраст, а може би и затова, че в него се сблъскваха противоречиви мисли и чувства, които взаимно се обезсилваха. Той обичаше майка си и я жалеше, че беше изоставена, но майка му като че ли никак не страдаше от това; той се гневеше на баща си, но и много го обичаше. Израсналият юноша, който вече се заглеждаше, съзнателно или още несъзнателно, подир младите прислужнички на майка си и по други млади жени, понякога си мислеше, че няма нищо нередно в живота на баща му. Гневеше го и го обиждаше това, че изоставена беше тъкмо неговата майка. Сега той яздеше в пълно въоръжение, както подобава на всеки добър войник, постоянно се оглеждаше на разни страни, готов да изтегли меч и да се спусне срещу всяка опасност, която би застрашила майка му или сестрите му по дългия път. Той се чувствуваше като техен покровител и никак не разчиташе на вуйчовците си, които бяха ромеи и му бяха чужди, дори омразни, въпреки че бяха родни братя на неговата майка.