— …Скрили са коня ми… Ти трябва да ги накажеш строго! — ръмжеше глухо след него Радой. — Аз нели съм ти нужен… и храната да ти подам, и леглото да ти наредя, и дрехата да ти приготвя, и оръжието, и… А те искаха там да остана, че къде без кон след тебе. Но ти не ги наказа и няма да ги на-накажеш… Няма да накажеш и милите гости, които са били в Преспа заедно с жена ти. Милите ти шуреи от Драч. За-завирали са се навсякъде из Преспа. Всичко да видят, всичко да узнаят. Кой добър гост ще ти тършува из къщата? За добро никой няма да ти тършува, ами ще седне там, дето си го поканил. Те нея са дошли да търсят, може и сестрицата им да се е помо-молила …
Самуил Мокри рязко се извърна към него със страшни очи. Радой млъкна, но виждаше се, не се уплаши от погледа на господаря. Когато Самуил отново се намести на седлото, слугата продължи:
— Всички така говорят и ти трябва да го знаеш. Те са дошли в Преспа, за да я убият, и само бог я запазил от смърт. Имала още дни. Имала още дни, но тя сега си-сиромашката, цял живот на легло ще лежи. Свърши се с нейната срета. И ти сега ще я за-зарежеш.
Радой сега сам млъкна, може би уплашен от собствените си думи. Той очакваше, че Самуил пак ще се обърне към него сърдит. Но Самуил не се обърна. Дали не беше го чул, или по свой някакъв начин приемаше дръзките думи на слугата? Радой пак заговори и уж да смекчи някак думите си:
— Ами тя е вече саката жена. Тъй казват. От леглоте няма да стане вече никога. Къде с такава же-жена… Е добре, ще се върне тя пак там, откъдето дойде. Във во-воденицата или при своите дрипльовци. Но… така говорят, трябва да го знаеш… ти защо я взе оттам? Що ти трябваше такава мома, а ето и тя изгоря. Така е с нищия, когато седне на един стол с болярин. Той ще падне от стила, боляринът няма да падне. — И пак за да смекчи думите си, той продължи лукаво, с позатихнал глас: — Такъв си е редът. Да не сяда нищият, дето не му е мястото.
Самуил Мокри пак се обърна, но бавно и дори поспря коня, да се извърне по-добре назад. Той гледа дълго Радоя, ала нищо не продума. Не продума нищо великият войвода, но такъв беше гневният му поглед, такъв, беше изразът на пребледнялото му лице, че дръзкият език на слугата занемя. Позабави коня си и Радой — уплаши се и не посмя да заговори чак до Охрид.
В Охрид Самуил Мокри отиде право в тамошния си дом и най-напред попита за двамата си шуреи. Слугите му казаха, че са си заминали. Дотича при него синът му Гаврил-Радомир, развълнуван, нетърпелив. Младият момък прегърна буйно баща си, виждаше се как го обхвана с големите си ръце, едър и силен. Великият войвода усети как премина топла вълна през гърдите му, но отстрани сина си и като задържа ръката си на гърдите му, попита, искаше и от него да чуе:
— Кога си заминаха вуйчовците ти?
— Аз не ги видях — подигна широките си рамена момъкът, пристисна устни.
— Как тъй… Нима са побягнали оттук!
— Върнахме се от Преспа и като ги потърсих на другия ден… Няма ги! Отишли са си, без да ми се обадят. Ами да! — присви той строго русите си вежди. — Побягнали са. Искам да кажа…
Самуил Мокри стоеше на каменния под като върху жарава: всички сили, които бушуваха сега в сърцето му, го тласкаха далеч от тоя дом, от собствения му дом. И най-много отвращението му от Агата.
Радомир забеляза как още повече побледня и посърна лицето на баща му, ала не знаеше как да му покаже своята обич, своето съчувствие и току се улови с две ръце за наметката му:
— Татко… вземи ме със себе си…
Младият молещ глас на Радомира прозвуча в ушите на Самуила както някога, в детските години на милия син. А там, навътре в тоя дом, бяха и другите му деца. Великият войвода побутна сина си предпазливо, с голяма нежност:
— Ще те взема. — И повтори: — Ще те взема. Приготви се. Днес или утре тръгваме. И ще бъдеш все с мене.
Неочаквано пред тях двамата се изправи Иван-Владислав. Скрит зад една завеса наблизу, той бе видял всичко, чул бе всичко. И неговият остър и лукав ум му подсказа, че сега беше час да се приближи най-много до чичо си.
— Вземи и мене, чичо — каза той и гласът му сякаш се задавяше в сълзи.
Тоя малък още човек се преструваше изкусно. Самуил прие вълнението му със сърцето си и сам се развълнува много от неговата обич и преданост. Той го притегли с другата си ръка, притисна и двете момчета на гърдите си — своя роден син и своя братов син: