Това каза кавханът и го повтори със същата смелост. Ред беше след него да говори великият войвода на царството, но Самуил Мокри рече от мястото си и без да се обръща към никого:
— Нека говорят всички тук, които искат да говорят. Аз ще говоря последен.
Не говориха мнозина след кавхана и най-многословен между тях беше Димитри Полемарх, но той беше някак и на двете страни. Като млъкна и последният от тия, които се бяха решили да дигнат глас, Самуил Мокри стана от мястото си и излезе на средата на залата. Изгледа той всички, обърна се и към царя, сетне тръсна глава наназад, както правеше винаги, когато е решил да не отстъпва. С това гневно движение започна и словото си, макар иначе да започна изтихо и като на шега:
— Тая нощ вие не сте спали добре. Лоши сънища сте сънували… Като говоря за поход срещу ромейското царство — повиши той глас, — то не е от мене и заради мене. Тоя поход е за царството ни. Нужно е да се сложи здрава основа и здрава ограда на царството ни и тъкмо сега е време. Ще вземем всички градове и земи на юг между двете морета до Коринт. Ще вземем и Драч с неговата област. Ще вземем и Солун, та да легне царството ни по брега на Бялото море. Ще съберем много народ, много градове и земи в границите на царството ни, много народ и всякакви богатства. Дето има повече народ и повече земя, там има и повече богатства. Искам аз българското царство да бъде силно и богато, людете му да бъдат сити и богати. — Той млъкна за малко; сам виждаше, че не беше казал всичко, че не беше изяснил докрай мислите си. И продължи: — Ходя между всякакви люде и всякакъв народ. Виждам с очите си, че тия, които имат залък хляб и щип сол, са малко, а още по-малко са тия, които имат нещо повече от хляб и сол. Много повече и безброй са тия наши люде, които нямат ни хляб достатъчно, ни сол и дрипите им не могат да покрият месата им. Трябва да помислим и за тях. Ние тук сме двайсет души, а те са безброй. Ние тук имаме всичко, а те нямат нищо. Ние трябва да мислим и за тях, защото те с множеството си са нашата най-голяма сила, когато държат рало и мотика в ръцете си или когато държат меч. Ще кажа и това, че между тях ведно с бедността има и правда. Между тях има повече правда, отколкото между нас, които имаме всичко и в гордостта си не се боим и от бога. — Самуил забеляза, че велможите в залата се гневяха или все по-малко разбираха думите му. Тогава той пристъпи по-близу до тях и местейки втренчения си поглед от човек на човек, продължи: — Искам да ме разберете, за да има между нас съгласие и сговор. Защото иначе или аз трябва да легна под нозете ви, или вие трябва да легнете под нозете ми. — По залата се разнесе тих шум, болярите се раздвижиха неспокойно по местата си, някои се приведоха един към друг да си шушукат и всички попоглеждаха към царя негли да го предизвикат, но бързо и някак отчаяно отвръщаха погледи от него. Самуил Мокри не се извръщаше да погледне царя, той знаеше как изглеждаше сега смутеното царско лице. Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език, и повече за нищите, защото те се нуждаят най-много от всякаква помощ и подкрепа. Комуто е добре на тоя свят, сит е и облечен, той ще иска да не свършва тоя ден и да не се променя нищо около него. Той се тревожи и се бунтува против всяка промяна. Като вас, които се боите от тоя поход, за който ви говоря. Но аз ще поведа тия, които искат да се промени животът им към по-добро, които искат да се облекат и наситят. Вас ще ви оставя и вие ще останете сами. Като останете в нужда и слабост, вие ще видите, спокойни дни има само за силните, а не за тия, които избягват всяка опасност. Такъв е човешкият живот на земята, че всяко добро се пази с меч. Ето ще кажа още две ясни думи и най-напред за вас: ако ние не обуздаем и надвием ромейското царство, то ще ни покори и ще ни превърне в свои слуги и роби безправни. Ако вие не мислите и не искате да мислите за простия наш народ, помислете добре за себе си. За това, което можете да загубите, и за това, което можете да спечелите. Ако Василий Втори прегази царството ни, най-напред вас ще прегази и стъпчи. Към тебе, болярино, ще посегне най-напред ромеецът и не ще успееш да запазиш ти ни сана си, ни имота си, ни главата си. Ами неговият меч и сега е обърнат към нас! Ние надвихме Василия Етори миналата година, но той не поиска мир с нас, а и до днес не е признал царството ни. Опитва се да ни разделя, да разпалва вражда и междуособици сред нас — не обърна ли срещу царството ни моя нещастен брат, а ето и в Охрид паднаха главите на други изменници на царството. За да има спокойни, мирни дни за нас, добри дни за целия наш народ, българското царство трябва да стане силно царство и страшно за своите врагове. Ние няма да седим на топло край огнищата и да чакаме Василий да надвие противниците си в империята и отново да се обърне срещу нас, а наближава ден, когато и сами ще го потърсим, за да го сразим с всичките му полкове. Това е моята последна дума.