Елен знаеше, че е идиотско. Мълчанието имаше напълно естествено обяснение. Не можеше да очаква, че Карл винаги ще й е подръка.
Опита се леко да се присмее на себе си.
Този път наистина беше „хлътнала“. За първи беше истински влюбена.
Съдебната лекарка, която беше направила аутопсия на бебето Натали, най-сетне успя да се свърже с Алекс. Съобщи му, че начинът на действие изглежда почти еднакъв с този, по който е била убита и Лилиан Себастиансон. Инжектиран инсулин през фонтанелата. Без пръстови отпечатъци, без следи от ДНК по тялото на детето.
Но талкът, открит по Лилиан, тук липсваше.
— Това само по себе си е малко странно — разсъждаваше съдебната лекарка. — Означава, че убиецът изведнъж не е сметнал за нужно да носи ръкавици по време на убийството.
— Няма нищо странно — отсече Алекс. — Нашият човек всъщност не се притеснява от пръстовите отпечатъци; само бившата му партньорка се е нуждаела от ръкавици. А тя не се е занимавала с второто дете.
— Защо не са му нужни ръкавици? — учуди се лекарката.
— Изгорил е собствените си ръце, за да не оставя пръстови отпечатъци.
— Каква лудост! — прошепна лекарката най-вече на себе си.
Алекс я попита дали има да съобщи още нещо. Долови притихването и замислеността й.
— Не — отвърна след малко тя. — Нищо. Или може би напротив.
Алекс чакаше.
— Не открихме следи от упойващо вещество при бебето, както при Лилиан Себастиансон.
Алекс се замисли.
— Спяло, е когато го е взел от количката — разсъждаваше той. — Вероятно не се е наложило да го упоява.
— Съвършено вярно — съгласи се лекарката. — Съвършено вярно. — После добави: — Нямам какво още да кажа за бебето. Не е изпитало друго насилие, освен смъртоносната инжекция, не открих нито нови, нито стари следи или наранявания по тялото.
— Стари ли? — повтори Алекс със сбърчено чело.
По телефона почти усети как лекарката се изчерви, когато отговори:
— Има толкова много откачени родители. Беше добре да проверя…
Алекс се усмихна малко тъжно.
— Да, така е.
В началото се беше учудвал колко често убийците се навъртаха в непосредствена близост до жертвите си. Отне му години да проумее как беше възможно това. Донякъде разбираше, че човек под афект загубваше разум и посягаше на друг човек. Но чак да го пребиеш до смърт, и то често напълно съзнателно? При това причините в повечето случаи бяха повече от странни.
— Светът е полудял — беше прошепнал на съпругата си една вечер, когато, женени отскоро, тъкмо се канеха да заспят.
И точно тогава тя беше избрала да му каже, че чакат първото си дете. Едва ли обаче по този начин бе променила представата му за света; той си оставаше луд.
Колкото и да се опитваше да накара случаят с Лилиан Себастиансон да заприлича на един от всичките случаи с изчезнали деца, които е имал в кариерата си, колкото и да му се искаше да е приключил по начин, за който трудно да си спомня след това, знаеше, че изчезването и смъртта й са уникални и никога нямаше да ги забрави.
Погледна часовника си. Не беше сигурен до колко часа ще стоят.
Струваше ли си да будуват цяла нощ? Как щяха да посрещнат утрешния ден? Сътрудниците му трябваше да издържат докрай.
Неочаквано съдебната лекарка се изкашля дискретно. Звукът го извади от размислите и го смути.
— Извинете — бързо каза тя.
— Съжалявам, но не разбрах последните ви думи.
Жената се поколеба.
— Това, че инжектира отрова в главите на децата — започна бавно тя.
— Да?
Колебанието й продължи.
— Не знам, може би напълно греша и може би наистина няма нищо общо със случая, но… В някои страни това е напълно легален начин за извършване на късен аборт.
— Моля? — вдигна вежди Алекс.
— Да, фактически е по-сигурно.
Рехт замълча и съдебната лекарка продължи:
— Практикува се на доста места, където е разрешен много късен аборт. В такива случаи той е по-скоро раждане. Подаде ли се главата на детето, се инжектира отрова направо през черепа, така че по дефиниция то да е мъртвородено, когато излезе.