— Да работя в общ офис ли? Аз? Аз, който чакам от двадесет и две години да се преместя в съседната стая!
Настроението й беше, меко казано, добро, но щом след няколко секунди застана на прага на Алекс, Фредрика почувства как цялото й желание и енергия се изпариха.
— Случило ли се е нещо? — попита почти механично тя, когато видя намръщената му физиономия.
Веднага съжали за въпроса. Две деца бяха убити за по-малко от седмица, а тя питаше дали се е случило нещо. Каква нелепица!
Но Алекс не беше от хората, които обръщат внимание на думите. Фредрика боравеше добре с тях без чужда помощ.
— Има ли резултат от внезапното ти посещение? — попита вместо това той.
Беше го изненадала неведнъж през последните дни. Шефът й вече очакваше много от нея.
— Мисля, че знам в какво са съгрешили жените и защо ги наказва — каза тя.
Алекс вдигна вежди.
— И аз имам теория — усмихна се той. — Да видим дали ще съвпадне с твоята?
Педер започна със списъка от мъже, освободени след присъда за насилие над жени след ноември миналата година. Бяха прекалено много. Ограничи ги колкото бе възможно във възрастта от четиридесет до петдесет години.
Направи му впечатление обаче, че наказанията на повечето са били доста кратки. Нора беше имала връзка с него преди седем години, какво е правил след това? Имаше ли други жени с подобен опит, останали все още неразкрити? Или още по-лошо: имаше ли други деца, загубили живота си при подобни обстоятелства? Педер почти изпадна в паника. Защо не се сети по-рано? Защо сметнаха, че това е първата му жертва?
След малко се успокои. Ако някой полицай беше работил над подобен случай през последните двадесет години, несъмнено той щеше вече да се е свързал със стокхолмските си колеги. Освен ако убиецът е опитал, но се е провалил? Може само да е отвличал, без да убива?
Педер поклати неудовлетворено глава. Смело трябва да концентрират усилията си, да степенуват следите по важност. Той отбеляза отхвърлените алтернативи. „Хубаво е да подредиш приоритетите си!“ — щеше да каже Фредрика, ако го видеше.
Само че той реши да помоли Алекс да възложи задачата на друг. За себе си искаше да останат само важните следи.
Пак погледна към списъците. Прекалено много лица с прекалено кратки присъди. Ако се придържаше към постигнатото съгласие в екипа, че: убиецът по някаква причина се е потулил, след като е загубил контрол над Нора и вместо нея е вербувал Йелена; вероятно се е намирал в регистрите им отпреди и е бил осъждан за грубо насилие, поради което е прекарал в затвора повечето години след изчезването на Нора; вероятно е бил напълно луд; вероятно е бил сводник — не би трябвало да останат много имена. Но как можеше да пресее подобна информация?
Педер заудря бясно по клавиатурата.
Полицейските регистри не са създадени за подобен тип разследвания, помисли си ядосано той.
Първата обработка на данни направи с чужда помощ. Но сега помощта, в лицето на Елен, вече си беше отишла и щеше да се появи отново едва на следващия ден. Може би и той трябваше да направи същото: да приключи с работата, да се прибере вкъщи и да спи.
Тази мисъл обаче го разтревожи. Честно казано, никак не му си прибираше, като знаеше, че ще бъде посрещнат от шамарите на разклатения си брак. Децата му липсваха, но майка им истински го тормозеше.
— Какво да правя? — шепнеше Педер. — Какво, по дяволите, да правя?
Пиа Нурд не му се обаждаше, откакто напусна апартамента й. Беше й благодарен за това. Адски се срамуваше от поведението си онази сутрин. И се плашеше от чувството, че сякаш са минали няколко години, а не само няколко дни.
Педер погледна прилежните записки. Прочете ги отново и отново.
Отвори шкафа и извади диаграмата с времевите линии, която беше направил заедно с Фредрика, за движението на Габриел Себастиансон в деня на отвличането на дъщеря му. После отвори чекмеджето на бюрото, взе празен лист и започна да прави нова схема.
Всичко става прекалено бързо, мислеше си той, докато чертаеше. Прекалено малко хора трябва да запомним прекалено много неща за прекалено кратко време; затова и постоянно пропускаме детайлите.