Родителите на Магдалена Грегешдотер бяха продали къщата в Брома преди повече от петнадесет години. Ако убийството на Натали беше свързано с бащиния дом на майка й, то убиецът трябва да е имал връзка с жената — колкото и неразбираема да е сега — преди продажбата.
Така. Убиецът е бил първо в Стокхолм. Магдалена се е запознала с него вероятно като е извършила „престъплението“, за което сега я наказва. После се е преместил — временно или постоянно — в Умео. Останал е там достатъчно дълго, за да срещне както Сара Себастиансон, така и вече мъртвата Нора от Йоншьопинг.
Педер се поколеба, после обаче реши да отсее още веднъж обемистия си материал. Издирваният вероятно беше извършил престъплението, за което по-късно е излежал присъда, или в Умео, или някъде наоколо.
Рюд прегледа списъка и добави последната точка: Не беше задължително да е прекарал в затвора седем години. Може да е лежал в психиатрична болница.
В този момент Алекс почука на вратата му.
— Ще дойдеш ли на кратко заседание в Лейонкюлан, преди да се разотидем?
— Разбира се — отвърна Педер и изпрати поръчката си по имейла на Елен.
Тя щеше да се погрижи за това на следващия ден.
— Аборт ли? — учуди се Педер.
— Да — отвърна Фредрика.
Уморените му очи изведнъж се ококориха.
— Нима Магдалена Грегешдотер също е правила аборт? Нали помните, психологът каза, че жените вероятно са извършили едно и също „престъпление“…
Фредрика не спираше да кима.
— Да, спомням си — отвърна тя. — Но все още не ми се е удала възможност да разговарям с нея. Ще го направя утре преди обед.
— Може ли да е лекарят, направил абортите им? — замислено попита Педер.
— Не трябва да изпреварваме събитията — предупреди ги Алекс и вдигна ръка. — Първо трябва да сме сигурни, че Магдалена наистина е направила аборт. И ако е така, трябва да си изясним защо се е промъкнал и е оставил мъртвото дете върху пода на банята в дома на родителите й, а не в болницата.
— В миналото жените сами са правели аборт — започна Педер, но и Фредрика, и Алекс го прекъснаха бързо.
Наложи се да отстъпи.
— Трябва — Алекс боравеше с фактите — да се запитаме защо не ни оставиха да научим това по-рано.
— Точно защото разсъждаваме, както ти току-що посочи — откровена бе Фредрика.
Педер и Алекс се спогледаха с неразбиране.
— Нали току-що каза: „Защо не ни оставиха да научим това по-рано?“ — поясни тя. — Оставиха, а не само да научим. Ако изхождахме, че фактите са нещо, което самите ние откриваме чрез задаването например на правилните въпроси, нямаше да зависим чак толкова от информацията на другите.
Колегите й бързо се стрелнаха с погледи. И леко се усмихнаха.
— Или? — попита Фредрика изведнъж по-неуверена.
Алекс се разсмя високо за първи път от няколко дни.
— Има нещо вярно в думите ти — рече развеселено той.
Фредрика се изчерви.
— Самата Сара не пожела да разкаже за аборта и ние предположихме, че ако е била по-специално свързана с болницата, а не само с Умео, е щяла спонтанно да ни го каже — замисли се Алекс и отново стана сериозен. — А сме сгрешили. Трябваше да бъдем по-настоятелни в по-ранна фаза, да я притиснем здраво, макар и да ни изглеждаше неразумно.
После събра листовете си.
— Ще продължим утре. Късно е, а и днес стигнахме доста далече. Дори прекалено.
— Точно затова ми се ще да не се прибирам — раздразни се Педер.
— Разбирам, че ви е тежко, но трябва и да разтоварим малко — категоричен бе Алекс. — Ще се видим утре сутрин. Обадих се и предупредих всички, че сме на работа. Ще почиваме някой друг път.
Фредрика погледна през прозореца към скучно сивото и облачно лятно небе.
— Винаги можем да си вземем отпуск, стига да дойде лятото — каза сухо тя.
Ден последен
Елен Линд дойде първа в неделя и първа си тръгна. Обичаше да работи така.
Изпрати есемес на дъщеря си още с пускането на компютъра. Поне стотина пъти беше попитала децата дали наистина нямат нищо против да останат сами вкъщи, без никой да ги наглежда. Точно толкова пъти те я увериха, че няма за какво да се притеснява.