Това, което разследващият екип не знаеше, беше как убиецът избираше тези жени измежду останалите в цяла Швеция, които също са направили аборт и по-късно отново са се сдобили с деца. Да не би самият той да е баща на „отхвърлените“? Струваше му се невероятно. Бил е, или се е намирал, в периферията на живота на абортиралите жените. Можеше, например, да е лекар. Освен ако не ги е открил пост фактум в стари регистри или нещо подобно. В такъв случай не би било нужно изобщо да ги познава, когато са правили аборт.
Педер въздъхна. Имаше безброй възможности, между които да избира.
Отново върна нахъсан поглед към записките си.
Доста неща в тях намекваха, че издирваният можеше да бъде свързан с определена медицинска среда, например болница. Както заради следите от талк върху ръкавиците, така и заради лекарствата, до които, изглежда, имаше достъп. Успокояващи, но и направо смъртоносни.
Педер мислеше. Лекарствата сами по себе си не бяха нещо странно. Почти сигурно ги имаше във всички болници в Швеция. Но не всички болници имаха служители, излежали в затвора тежки присъди.
Нима подобно нещо изобщо се контролираше? И ако се правеше, възможно ли бе мъжът, когото търсеха, да работи в болница под фалшива самоличност?
Не му се вярваше. Все пак сигурно имаше някакъв контрол. Освен ако смяната на името не беше направена съвсем легално.
Педер въртеше и сучеше около фактите. През цялото време изразът: „Това трябва да може да се провери“ ехтеше в главата му. Като мантра, като спасителен пояс, за който да се вкопчи. Някъде там в неизвестното се намираше мъжът, когото търсеха. Само трябваше да го открият…
Рюд нямаше представа от колко време седеше потънал в мисли, когато Фредрика се обади и потвърди предположението им — и Магдалена Грегешдотер е направила аборт преди много години. Връзката с банята в Брома му се стори както трагична, така и очарователна.
Половин час по-късно стажантката влезе в стаята му. Изглеждаше променена: облечена в дънки и кадифено сако, под което се виждаше семпло боди. Косата й беше опъната в стегната опашка и беше почти без грим. В очите на Педер изглеждаше учудващо красива.
— Имаш ли време? — попита тя.
— Естествено — отвърна й Рюд.
Фредрика седна от другата страна на бюрото. В ръката си държеше цял куп листове.
— Получих картоните на жените по факс — каза тя и размаха копията. — Откогато са правили аборт.
Педер веднага се съживи.
— И ти ли мислиш, че убиецът работи в болница?
— Или работи, или е работил в здравеопазването — отвърна Фредрика. — И ми се струва, че точно там се е срещнал с жените. Не е задължително да е било лице в лице, но все пак си мисля, че е било. Мисля си също, че и поради това днес не си го спомнят: не е играл важна роля по време на лечението им.
— Останал е в периферията — измърмори Педер.
— Точно така — съгласи се Фредрика.
Тя хвърли половината листове на бюрото му.
— Да ги прегледаме заедно, докато чакаш Елен? Кой знае, може пък тук да се крие разковничето.
В стаята на Елен ставаше все по-топло и по-топло. Тя усещаше как дезодорантът й постепенно отстъпва на избилата пот. Съзнаваше, че това е признак за нервността й. В такива моменти Елен винаги се потеше.
Защо не се обаждаше Карл? И защо бе решила да чака до вечерта, преди да започне да звъни на различните болници? Вечерта й се струваше неописуемо далеч.
Почти й се плачеше от безпокойство. Какво чак толкова се е случило? Елен погали с пръсти букета, който й беше изпратил преди няколко дни. Можеше да го дари с толкова много любов, защо трябваше да усложнява нещата така?
Станала съм лабилна, помисли си тя и се усмихна на това, в което все по-трудно се убеждаваше: че е случайност.
После почувства как безпокойството и тъгата й прераснаха в чисто раздразнение. Карл не се обаждаше — добре, но защо и децата не отговаряха на съобщенията й? Нима не разбираха, че майка им се притеснява?
Наближаваше обед и тя беше напълно убедена, че не спят. Вдигна телефонната слушалка и набра домашния номер. След двадесет сигнала никой не отговори.
Елен усети силен сърбеж от безпокойство. В единадесет часа те със сигурност не спяха, но едва ли са излезли? Или може би от стрес тя беше забравила някои от извънучилищните им занимания? Тренировка по гимнастика или футбол?