— Трябва да ти съобщя, че излизам в майчинство от края на април.
Алекс трепна, както си седеше. Фредрика захапа долната си устна, за да не избухне в смях.
— В майчинство ли? — проеча Алекс учудено.
— Ще ставам майка — каза Фредрика и почувства как бузите й пламнаха от гордост.
— Поздравления! — отвърна шефът й спонтанно. Гледаше я. — Нищо не се забелязва — изпусна се неволно той.
Фредрика не спираше да се усмихва, което даде картбланш на Алекс да каже още нещо не на място.
— Срамна сватба?
Сега тя беше наред да трепне и Алекс замаха с контузените си ръце, за да покаже, че си взема думите назад. Фредрика се закикоти, без да може да спре. „Срамна сватба“. И такава ли съществуваше. Да видим докъде ще стигне, помисли си тя и отвърна:
— Не, за съжаление. Сигурно се досещаш, че бащата на детето е вече женен.
Алекс я зяпаше и се усмихваше нелепо в очакване този път Фредрика да вземе думите си назад. Но тя така и не го направи.
Рехт извърна поглед към гледката през прозореца.
Добре ще ми се отрази Южна Америка, помисли си единствено той.