Фредрика отметна решително глава.
— Не — каза категорично тя. — Не виждам такава възможност. Не и с толкова добре документирани телесни повреди.
— Няма ли нещо странно в цялата тази каша? — попита Педер и погледна Алекс, който кимна.
— Как не. Но не мога да определя точно какво.
И впери поглед във Фредрика.
— Разговаря ли с потърпевшата за тази история?
— Не, нямах представа за жалбите й, преди да се върна тук. По-късно тази вечер отново ще й се обадя и ще я попитам.
Някакво тракане наруши тишината, след като Фредрика млъкна. Прастарият климатик не разхлаждаше толкова, колкото шумеше.
— Но както и да е — упорстваше Педер и търсеше с очи подкрепата на Алекс. — Бащата като че ли се оказва най-прясната ни следа, искам да кажа, ако е такъв, какъвто го представя Сара.
Алекс забеляза как лицето на Фредрика се опъна, когато Педер намекна, че Сара Себастиансон може би е излъгала полицията.
— Определено — съгласи се той. — Независимо какво мисли Сара, бащата се превръща в приоритет в това разследване, докато не получим доказателства да го вкараме в графа „безинтересни“.
Фредрика си отдъхна и малко поотпусна рамене. Алекс често я смяташе всъщност за много привлекателна, когато се усмихваше и не излъчваше напрежение. Жалко само, че й се случваше доста рядко.
— Добре — продължи той. — Спомена, че майката си има ново гадже. Представлява ли интерес?
— Все още не знам нищо сигурно за него. Казва се Андерш Нюстрьом, Сара го познава съвсем отскоро, засега знае само кога е роден и къде живее. Не е регистриран на адреса, на който се срещат, а мобилният му номер е без абонамент. Не отговаря на позвъняванията ми, няма и гласова поща.
— Но с що за типове се среща това момиче? Едните я бият, другите едва ги познава — въздъхна Педер и се размърда на стола.
Фредрика го зяпна, но не каза нищо.
Алекс й направи знак да продължи.
— Сара му се обадила от перона и решили да се видят тази вечер, след като Лилиан си легне, което щяло да рече — около девет и половина. Позвъних на трима със същото име, родени в същата година като приятеля на Сара, всички са с чисто съдебно минало. На срещата тази вечер ще науча повече.
— Значи ще се видите още довечера? — учуди се Алекс.
И не успя да продължи, защото Фредрика дискретно започна да ръкомаха от мястото си.
Алекс сподави въздишката си.
— Да? — попита я търпеливо той.
— Жената с кучето — отвърна Фредрика със същото търпение.
— Да? — пак попита Алекс.
Фредрика си пое дълбоко дъх.
— Как се вписва жената с кучето в сценария, ако допуснем, че бащата е отвлякъл момичето?
Алекс се усмихна малко сковано.
— Ако бащата го е направил, то жената с кучето може да се е появила случайно?
Алекс погледна стажантката с изпитателен поглед и после решително каза:
— Няма да забравим жената във Флемингсберг, Фредрика. Но точно сега даваме приоритет на друга информация. Не без основание.
За сетен път той вдигна поглед към групата и се изкашля.
— С удоволствие ще те придружа до Сара — каза и кимна към Фредрика.
Тя мигновено повдигна вежди. Педер също се поизправи.
— Не поставям под съмнение компетентността ти — побърза да поясни шефът, — но все пак може би е добре да споделиш отговорността за тези разпити с още някого. Новото гадже на Сара може да се окаже истинско чудовище и затова имам чувството, че ще е по-добре да отидем двамата.
Педер сияеше насреща му. За момент дори му се стори, че ще го потупа по гърба. Разследването можеше да се превърне в истински кошмар, ако не поддържаха баланса в групата.
От мястото на Фредрика не се чу и звук. Така или иначе, беше излишен, намръщеното й лице достатъчно ясно загатваше мислите й.
Елен прекъсна срещата със силно чукане по вратата.
— Само да съобщя, че централата вече е приела няколко обаждания — кратка бе тя.
— Чудесно — каза Алекс, — чудесно.
Не след дълго, ако детето не се появеше на бял свят, ще трябва да се замисли дали да поиска подкрепата на Националната полиция за преглед на получените съобщения. Засега Рехт сложи край на срещата.