Малкото момиченце на червенокосата обаче изобщо не приличаше на майка си, забеляза Хенри, докато перфорираше билетите им малко след като потеглиха от гьотеборгската гара. Косата на детето беше тъмнокестенява и се стелеше на толкова изящни къдрици, че изглеждаше изкуствена. Стигаше до раменете, падаше напред и сякаш образуваше рамка около малкото личице. Кожата на детето беше по-тъмна от кожата на майката, но очите му бяха големи и сини. Тук–там се виждаха лунички по носа и придаваха на лицето не чак толкова кукленски вид.
Хенри й се усмихна, щом стигна до тях. Жената също му се усмихна, но срамежливо. Стори му се изморена. Беше извърнала очи и гледаше през прозореца; с глава — отпусната на гърба на седалката.
— Лилиан, събуй си обувките, ако ще си качваш краката — чу жената да казва на детето точно когато той се обърна, за да перфорира билета на следващия пътник.
След малко, застанал отново с лице към тях, детето беше изритало лилавите си сандали и сви крака. Сандалите останаха непокътнати дори след изчезването му.
По време на пътуването от Гьотеборг до Стокхолм цареше голям хаос. Повечето пътници бяха посетили втория по големина град, за да видят един от най-големите световни артисти развихрен на „Улеви“1. После бяха взели предобедния влак, обслужван от Хенри.
Първият проблем се появи в пети вагон, където двама младежи повърнаха на седалките. Оправдаха се с махмурлука от вчерашните събития на стадиона, така че Хенри трябваше да се затича за почистващ препарат и мокри парцали. Почти по същото време две девойки се сбиха в трети вагон. Блондинка обвиняваше брюнетка, че й е откраднала гаджето. Хенри напразно се опита да ги помири, нещата не се успокоиха, докато не подминаха Шьовде. Тогава, най-сетне, всички скандалджии заспаха и кондукторът изпи чаша кафе с Нели, която работеше във вагон-ресторанта. Щом закрачи обратно, той забеляза, че червенокосата и дъщеря й Лилиан също са заспали.
От този момент нататък пътуването доста се успокои, докато не наближиха Стокхолм. Началник-влакът Арвид Мелин направи съобщението малко преди да стигнат до Флемингсберг, на няколко мили2 от столицата. Машинистът беше получил индикация за нередност в сигнализацията в крайния участък към стокхолмската Централна гара и затова щяха да пристигнат с около пет или вероятно десет минути закъснение.
Хенри забеляза, че когато влакът спря във Флемингсберг, червенокосата слезе внезапно, сама. Той я наблюдаваше плахо през прозореца от ъгълчето в шести вагон, запазено за персонала.
Видя я да прави решителни крачки на перона, към другия край, където имаше по-малко хора. Червенокосата извади нещо от дамската си чанта, навярно мобилен телефон. Кондукторът предположи, че детето все още спи. Поне бе заспало, след като с гръм и трясък подминаха Катринехолм. Хенри въздъхна. Какво, за бога, правеше — седеше и шпионираше красиви жени ли?
Той извърна поглед и започна да решава кръстословица от последния брой на списание „Целогодишно“. Неведнъж щеше да се чуди какво би се случило, ако не бе изпуснал от очи жената на перона. Без значение колко души се опитваха да го убедят, че няма как да знае, че не бива да се укорява. Хенри беше и остана напълно сигурен, че силното му желание да реши една кръстословица е опропастило живота на една млада майка. Нямаше как да поправи стореното.
Все още решаваше кръстословицата, когато чу гласа на Арвид от високоговорителите. Всички пътници трябваше да се върнат по местата си. Влакът беше готов да продължи към Стокхолм.
По-късно никой не си спомняше да е видял млада жена да тича след влака. Но със сигурност е било така, защото само след няколко минути Хенри получи много спешно позвъняване в купето на персонала. Младата жена, седяща на място шест във вагон две до дъщеря си, останала на перона във Флемингсберг, когато влакът потеглил; в момента се намирала в такси на път за Стокхолм. Значи малката й дъщеря продължаваше пътуването сама.
— Мамка му — изпсува Хенри, когато затвори слушалката.
Никога не успяваше да възложи задача, без да се обърка нещо. Никога нямаше минутка спокойствие.
Така и не счетоха за необходимо да спрат на най-близката гара, защото вече наближаваха крайната спирка. С бързи крачки Хенри се запъти към втори вагон и реши, че сигурно червенокосата, която наблюдаваше на перона, е изпуснала влака, понеже позна дъщеря й, която седеше сама.