Докладва по мобилния телефон на отдел „Комуникации“, че момичето още спи, затова не е нужно да го стряскат с вестта за отсъствието на майка му, преди да пристигнат. Щом не получи възражения, Хенри обеща лично да се погрижи за малката, когато влакът спре. Лично. Дума, която дълго щеше да звучи в главата му.
Точно когато влакът подмина гара Юг, момичетата от трети вагон отново започнаха да се карат и да крещят. Пътник приплъзна встрани междинните врати и тогава се чу трясък от счупено стъкло; нямаше как, Хенри трябваше да остави спящото дете. Стресиран, той потърси Арвид по радиовръзката.
— Арвид, яви се незабавно в трети вагон! — крещеше кондукторът.
Колегата му не издаде нито звук.
Влакът спря с характерното си пуфтене, звучащо почти като тежкото, усилно дишане на стар човек, преди Хенри да успее да разтърве момичетата.
— Курва! — крещеше блондинката.
— Путка! — не падаше по-долу приятелката й.
— Какво поведение! — възмущаваше се възрастна дама, станала току-що, за да свали чантата си.
Хенри се провря бързо между хората, които бяха започнали да се редят на опашка в коридора, за да слязат, и извика през рамо:
— Сега ще направите каквото ви казвам, момичета, незабавно напуснете влака!
Крещеше, като едновременно продължаваше да върви към втори вагон. Надяваше се детето да не се е събудило. Почти беше стигнал.
Едва не събори няколко души в краткото си лутане; впоследствие можеше да се закълне, че се е отделил за не повече от три минути.
Но това не променяше нещата.
Когато се върна във вагона, спящото дете беше изчезнало. Само лилавите сандали стояха на пода. А на перона се тълпяха хората, които Хенри Линдгрен беше обслужил от Гьотеборг до Стокхолм.
Алекс Рехт работеше като полицай повече от четвърт век. Затова не без известно самочувствие можеше да твърди, че разполага със солиден опит и че през годините е придобил значителна професионална компетентност и нелоша интуиция. Той често чуваше да говорят за доброто му седмо чувство.
Малко неща бяха по-важни за един полицай от точно доброто седмо чувство. То определяше кадърността му, различаваше добрата от лошата закваска. Никога не заместваше фактите, а ги допълваше. Когато картите лежаха на масата, когато частите на пъзела бяха налице, следваше анализ на видяното и свързване на фрагментите в едно цяло.
— Мнозина са призвани, но малцина са избрани — беше казал баща му в речта си след назначаването му.
Всъщност той бе искал синът му да стане свещеник като всички останали първородни синове в рода им. Затова трудно се примири с желанието на Алекс.
— И в полицейската професия има призвание — беше отвърнал Алекс, за да го умилостиви.
След месеци премисляне бащата бе приел с уважение избора на сина си. Може би последвалото решение на брат му да стане свещеник поуталожи страстите. Алекс щеше да му бъде благодарен цял живот.
Рехт обичаше да работи с хора, които точно като него считаха професията за призвание. Хора с добра интуиция и добре развито чувство за отсяване на факти от безсмислици. Навярно, мислеше си той в колата на път към стокхолмската Централна гара, навярно поради това не можеше истински да харесва новата си колежка Фредрика Бергман. Не му се струваше призвана, нито пък особено надарена да бъде полицай. Но от друга страна, и не очакваше тя да се задържи особено дълго в професията.
Наблюдаваше я скришом, докато пътуваха. Фредрика седеше с неестествено изправен гръб. Известно време Алекс мислеше, че тя има военни в рода си. Дори се беше надявал да е така. Но колкото и да тършува из документите й, не откри и ред, който да намеква, че е прекарала сред военни повече от час. Последва въздишка. Значи чисто и просто беше гимнастичка, защото този дяволски изправен гръб не отиваше на никоя нормална жена, не правила нищо по-забавно в живота си, освен да учи в университет.
Алекс се изкашля дискретно и си помисли, че трябва да каже нещо за случая, преди да пристигнат. Все пак Фредрика не беше изпълнявала подобен род задачи. Погледите им се срещнаха за кратко; после той отново се взря в пътя.
— Днес движението е натоварено — промърмори.
Като че ли имаше дни, в които центърът на Стокхолм е празен.