Йенс се протегна. Досега бе отговорил на всички въпроси на новопристигналите по-възрастни колеги.
— Всъщност историята е малко странна — започна той и Алекс забеляза как отвърна поглед от Фредрика. — Влакът се позабавил във Флемингсберг, майката слязла, за да звънне на някого. Оставила детето, защото спяло.
Алекс кимаше замислено. Децата не изчезват, а ги изгубват. Може би беше направил погрешен извод за червенокосата Сара.
— Значи, някакво момиче се приближило към нея, тоест към Сара, на перона и я помолило да й помогне с болното й куче. Но тогава влакът тръгнал, без Сара. Тя веднага се обадила в железницата, някой й съдействал на гарата във Флемингсберг и съобщил, че детето й е останало във влака и че тя незабавно може да вземе такси до Стокхолм.
Алекс слушаше, сбърчил чело.
— Детето било изчезнало, когато влакът пристигнал; кондукторът и останалите служители го търсели. Хората обаче се запрепирали да слизат, почти никой не искал да помогне. Охранител от „Секуритас“, който обикновено обикалял около „Бъргър Кинг“ един етаж по-долу, се включил в издирването. После пристигнала майката, Сара, ето я там, с таксито и разбрала, че дъщеря й е изчезнала. Продължили да търсят, мислели си, че момиченцето се е събудило и е слязло първо. Никъде не я открили. Тогава се обадили в полицията. Но и ние не я намерихме.
— А високоговорителите използвани ли са? — попита Фредрика. — Имам предвид, ако е успяла да измине цялото разстояние от перона до салона.
Йенс кимна покорно и поклати глава. Да, бяха я викали. Полицаи и доброволци продължаваха да претърсват гарата.
Местното радио щеше да направи съобщение и да помоли намиращите се в центъра на Стокхолм да се оглеждат за момичето.
Щяха да говорят и с таксиметровите шофьори. Ако детето си беше наумило да тръгне нанякъде, няма да е стигнало далече.
Но все още никой не го бе забелязал.
Фредрика кимаше бавно. Алекс наблюдаваше майката, седнала на синия сандък. Изглеждаше покрусена. Съсипана.
— Да я повикат и на други езици — каза полицайката.
Мъжете я погледнаха с вдигнати вежди.
— Много от хората тук не говорят шведски, но може да са забелязали нещо. Съобщете на английски. Може би и на немски, и на френски. А защо не и на арабски.
Алекс кимаше одобрително и с поглед насърчаваше Йенс да изпълни предложението на Фредрика. Той се втурна, навярно адски стресиран от мисълта, че веднага трябва да открие някого, който говори арабски. Валеше като из ведро; гърмежите отекваха над гарата. Ужасен ден в средата на едно ужасно лято.
Педер Рюд се появи забързан на перона точно когато Йенс си тръгна, и се втренчи в якето на Фредрика — бежово, с двуредно закопчаване. Нима изобщо не й минаваше през ума как да сигнализира, че е цивилен полицай? Той поздрави любезно колегите, които подмина, като махна с полицейската си значка, за да разберат, че е от екипа. Почти му се прииска да побутне някои от младоците по гърба. Харесваше годините, прекарани в патрулката, но сега беше изключително щастлив да премине на страната на разследващите.
Алекс му кимна, щом се видяха; в погледа му се четеше благодарност, че Педер е дошъл.
— Връщах се от среща в западните предградия, когато получих съобщението за изчезналото дете. Отбих се за Фредрика и веднага дойдохме тук — обясни той кратко на новодошлия. — Не възнамерявам да остана, исках само да взема глътка чист въздух — продължи Алекс, като гледаше убедително колегата си.
— Искаш да кажеш, че ти се е приискало да се поразтъпчеш, а не да седиш като закован зад бюрото? — ухили се Педер и получи отегчено кимване в отговор.
И двамата, независимо от значителната разлика във възрастта им, бяха на едно и също мнение: колкото и високо да се намираш в йерархията, винаги е от полза да се натопиш в истинските лайна. Нищо не отдалечаваше някого от реалността толкова, колкото седенето зад бюро.
Макар и да споделяха възгледите си, двамата не посмяха да ги коментират, защото предположиха, че Фредрика няма да се съгласи.
— Добре — продължи Алекс. — Ще направим следното: Фредрика ще започне с разпита на майката, а ти, Педер, ще поговориш с персонала на влака. Разбери и дали някой от позабавилите се пътници не разполага с допълнителна информация. Всъщност не бива да нарушаваме правилото за разпит по двойки, но не смятам, че в момента имаме време за това.
Фредрика остана много доволна от разпределението на задачите, но й се стори, че на лицето на Педер се изписа известно недоволство. Може би породено от факта, че тя, а не той трябваше да разговаря с майката на изчезналото дете. Вероятно Алекс също го беше забелязал, защото каза: