Всичко това бе важна тема за селяните още месеци наред и повод за множество клюки, докато най-подир по-важно събитие не я измести от устите на хората — няколко млади, луди глави бяха откраднали щерката на бай Иван за жена на Божин и тъй в селото имаше нова сватба. През тези месеци Деница линееше самотна в гората и само птичите песни и шума на тревата не й бе достатъчен и зовът на природата за пръв път не можа да замести повика на човек към човека. Радомир също бе замислен, но като че ли по-увлечен от грижите, които му бяха на главата всеки ден не страдаше толкова много. И въпреки това, когато успя при първа възможност уж тръгна отново на лов, но тайно на майка си заръча да се готвят за сватба, новина, която тя чакаше твърде отдавна.
Тази сутрин Деница се събуди с ясно усещане за нещо, което предстои да се случи, а предчувствията и бяха винаги силни. Дърветата поклатиха небрежно клони и докато бълбукащите хладни води на планинския поток отмиваха съня от лицето й, тя, като да чу тътена на боен рог в ехото на гората. Сърцето й запърха объркано. Радомир ли бе туй? Колко нощи, след като го отпрати сънуваше наяве как ще се видят отново тук, на същото това поточе? Тръгна като омагьосана към приближаващите се звуци и най-подир засрещна своето либе на гърба на черния му ат, допрял рог до устните си. Радомир отпусна ръката си надолу, скочи от коня и прегърна Деница с все сила.
— Дойдох. — боляринът говореше с подобаваща власт и с гордост от изпълненото обещание.
Чародейката го целуна дълго и предълго, що толкова много й липсваше, па макар и почти всяка нощ да го бе навестявала в крепостта променена под формата на сънувана пеперуда. Сърцето й удряше силно и често, та тялото й прилепна към него и тя се сгуши в прегръдката му.
— Дойдох — повтори Радомир — жена да те взема!
Деница замлъкна объркана, като не знаеше, ни що да каже, ни що да стори. Истината бе, че от месеци насам колчем видеше бебе или малко дете, нещо в сърцето й потрепваше. Копнееше и тя за това сладко усещане, но предупреждението на баба й като черна змия, свила гнездо в сърцето й шептеше отровни слова. И сега думите на Радомир улучиха точно това слабо място. Щастието беше току пред нея, но заветът на баба й я учеше първо да мисли за другите, чак подир туй за себе си.
— Либе, ще идем в крепостта, де ще бъдеш моя съпруга.
Радомир искаше син от нея, да израсте силен и красив, като двама им, че да наследи полагащото му се, тъй, както е било от край време, та дори и избиването на болярите не можа да тури край на тоз знатен род. Деница, като чу за напускане на дома си в гората, съвсем пребледня и усети силни болки в главата, та чак свят и се зави.
Радомир не получил отговор, най-подир коленичи на росната трева, хванал ръка на любимата си и с мъка и любов в гласа рече:
— Ела, омъжи се за мен.
Девойката повече не издържа и се разплака с тежки сълзи.
— Не мога, не мога — през плача си зашепна тя. — Моето моминство е и моето проклятие — и мъката й като водопад се изсипа върху Радомир.
В тоз миг мислите й я отведоха далеч в невидената още крепост. Там тя бе непривично облечена в сърма и коприна, с бебе на ръце, а току до нея Радомир играе с две малки дечица и я гледа с нямо обожание. Още малко и видението щеше да я свърже навеки с Радомир, но тя тръсна глава и се опита да го прокуди. Вътрешната й борба бе на път да завърши и макар устните и да продължаваха да мълвят — „не мога, не мога, не мога“ — то сърцето и казваше да.
Радомир обаче не виждаше душевните терзания, а само чуваше отказа й, та я отблъсна. Никога преди не бе го виждала такъв, ни насън, ни кога го лекуваше в колибата си — свил тесни устни, с тежък, навъсен поглед и ръце вкопчени една в друга.
— Добре — отрони се от устните му и внезапно взе решение — щом не щеш с добро насила ще те взема.
Метна се на коня с един скок, пресегна се и грабна жената та я тури пред себе си. Деница не усети какво точно стана след това, но една искрица от силата и се изплъзна, та удари Радомир. Той изохка, хвана се за гърдите и я изпусна, след което се сви върху седлото, а коня като да си знаеше сам пътя пое надолу към селото, оставяйки чародейката да лежи хлипаща на пътеката.