Силвия Дей
Пеперуда в леда
1
— Едва девет сутринта е, а аз вече съм леко пийнала!
Току-що отворила широко входната си врата в отговор на моето почукване, съседката ми Роксан стои пред мен с блеснали очи. Двете й кучета — Силно лаещ ваймаранер и още по-силно лаещ мелез между корги и чихуахуа, се втурват да ме посрещнат.
— Какъв е поводът? — питам. Клякам и се приготвям за атаката на двамата любвеобилни пухчовци.
Поглеждам нагоре към Рокси. Нереално дългите й крака са обути в джинси, комбинирани с класическа бяла риза с копчета, чиито крайчета са вързани на кръста й. Както винаги, безупречната й външност изглежда постигната с лекота.
Тя се усмихва насреща ми.
— Понеделник е ден за мимоза1, докторке.
— Така ли било? — Намачквам енергично и двете кучета, поласкана от радостта им, че ме виждат. — Няма да споря. Вярно е, не предписвам по едно-две питиета от време на време.
— Но ти самата никога не пиеш.
Свивам рамене.
— Защото когато пия, не съм забавна. Ставам сантиментална.
— Липсваше им — казва тя, подтикната от горещото посрещане, което Бела и Мини ми устройват. — На мен също.
— Е, не отсъствах чак толкова дълго, че да ви залипсвам. — Изправям се и въздъхвам с облекчение — енергичното облизване от страна на двете четириноги незнайно как ми се е разминало.
Рокси ме прегръща толкова силно, че не мога да си поема дъх. Тя е десетина сантиметра по-висока от мен, няколко години по-голяма и на километри напред по блясък и красота.
Отстъпва назад, разглежда ме хубаво и явно стига до някакво заключение, защото кимва. Погледът ми се плъзга по спускащите се до раменете й буйни къдрици, които обграждат овалното й лице. Очите й са кафяви, няколко нюанса по-светли от кожата, и греят с добрината на една наистина блага душа.
— Как е в Манхатън? — пита тя, хваща ме за ръката и ме завлича в къщата.
— Все същата лудница.
— А любимата ми звездна двойка? — продължава с въпросите Рокси и затваря вратата с крак. — Все още ли са така разкошни, бляскави и ужасно богати? Бременна ли е вече? Можеш да ми кажеш, нищичко няма да издам.
Усмихвам се. И аз се бях затъжила за Рокси. Голяма клюкарка е, но никога не е злонамерена. И все пак не може да пази тайна повече от пет минути.
— Да, Гидиън и Ева Крос все още са невероятни във всяко отношение. А аз не съм й лекар, така че не мога да кажа дали е бременна, или не е. Но като знам колко си добра в изкопчването на информация, вероятно ще разбереш веднага щом се случи.
— Ха! Да бе, да. Тайната бременност на Кайли Дженър доказа, че дори знаменитостите могат да имат тайни — отбелязва тя. Очите й светват от вълнение. — Може би и Ева чака бебе, но го крие.
Не искам да я разочаровам, но…
— Във всеки случай видимо няма никакво коремче.
— По дяволите — въздъхва Рокси. — Е, добре. Те са млади.
— И заети — добавям.
Като човек, който работеше за тях, го знам от първа ръка.
— Как беше облечена, когато я видя? Искам пълно описание: тоалет, обувки, аксесоари.
— Кой тоалет? — питам невинно. — Видяхме се повече от веднъж.
Очите й светват.
— Ооо, скъпа! Хайде да обядваме в „Солти“ и да ми разкажеш всичко!
— Може и да се навия — дразня я аз.
— Междувременно… — започва тя. Ароматът на наситения й парфюм отслабва, когато тръгва към всекидневната. — Толкова много имам да ти разказвам!
— Нямаше ме само три седмици. Какво толкова може да се е случило?
Тръгвам след Бела и Мини към познатия хол и веднага се усещам у дома си. Обзаведено в традиционен стил, предимно в бяло, с нотки тъмносиньо и златно, жилището на Рокси е едновременно елегантно и уютно. Тук-там из стаята са пръснати акценти от глинени мозайки в ярки цветове — подложки за маса, декоративни купи, вази и други дребни предмети, — все неща, които тя изработва, а служителите й продават на пазара „Пайк Плейс“2.
Но всичко бледнее пред просторната гледка към залива, която се разкрива през прозорците.
Панорамата към Пюджит3 и островите Маури и Вашон спира дъха ми. Гигантска червено-бяла баржа, натоварена с купища разноцветни транспортни контейнери, внимателно се отдалечава от Такома и забавя ход, за да влезе в острия завой, който трябва да направи на излизане от Повърти Бей. Влекач, който изглежда като играчка в сравнение с нея, бръмчи в обратната посока. Крайбрежните кейове са осеяни с частни плавателни съдове с всевъзможни размери — от надуваеми лодки до круизни кораби.
2
Pike Place Market — пазар на брега на залива Елиът в Сиатъл, Вашингтон; един от най-старите фермерски пазари в САЩ. — Б.пр.
3
Пюджит Саунд, на англ. Puget Sound, е проток в северозападната част на американския щат Вашингтон. — Б.р.