— Сега вече можем да говорим и да пушим. Мисля, че дотук мина добре. Сигурен ли си, че не сте пречукали някого? — попита Исус.
— Май че не.
— Мамка му! Метнал си ме, Исус! — възмути се Дебелака. — Каза, че това ще си е едно простичко бягство, без усложнения, а доколкото сега успявам да схвана, става дума за интернирани.
— Да, интернирани са, Дебелак. Не исках да ти го казвам, защото щеше да откажеш да ми помогнеш, а имах нужда от още един. Не се кахъри. Ако закъсаме, ще поема цялата вина.
— Така ще е правилно, Исус. Заради стоте кинта, които ми даде, не си струва да рискувам главата си, ако има трупове, или доживотна присъда, ако има ранени.
Казах:
— Дебелак, ще ви дам да си поделите хиляда франка.
— Така бива, мой човек. Така е справедливо. Благодаря ти, защото в селото пукаме от глад — да си освободен е по-тежко, отколкото да излежаваш. Каторжника поне го хранят всеки ден и му осигуряват дрехите.
— Момче, боли ли много? — попита Исус Клузио.
— Търпи се — отвърна Клузио. — Само че сега, Папийон, какво ще правим, като ми е счупен кракът?
— Ще видим. Къде отиваме, Исус?
— Ще ви скрия в едно заливче на тридесетина километра от устието. Там ще останете осем дни, докато на копоите и ловците на хора им попремине първоначалният ентусиазъм да ви търсят. Трябва да им оставите впечатлението, че още тази нощ сте преплували Марони и сте излезли в открито море. Ловците на хора са най-опасни, защото се движат в безмоторни лодки. Гледайте да не палите огън, да не говорите и да не кашляте, защото, ако дебнат някъде наоколо, за вас това може да се окаже фатално. Копоите се движат в моторници, които са твърде големи, за да влязат в заливчето, без да заседнат.
Започна да се развиделява. Около четири сутринта след дълго търсене най-после открихме ориентира, който само Исус си знаеше, и свърнахме направо в храсталаците. Лодката мина върху растителността, — която отново се изправи зад гърба ни като дебела защитна завеса. Трябваше да си магьосник, за да познаеш дали водата е достатъчно дълбока, за да се движи лодка по нея. Повече от час прониквахме навътре в храсталаците, борейки се с клоните, които ни препречваха пътя. Внезапно стигнахме до нещо като канал и там спряхме. Брегът му беше покрит с чиста зелена трева, а дърветата наоколо имаха толкова гъсти корони, че дневната светлина не успяваше да ги пробие, макар да беше вече шест сутринта. Под тези внушителни сводове отекваха гласовете на хиляди непознати за нас животинки. Исус каза:
— Тук ще трябва да изчакате осем дни. На седмия ще дойда да ви донеса провизии. — Той изкара изпод гъстата растителност една малка пирога, дълга около два метра. В нея имаше две весла. С нея той щеше да се върне в Сен Лоран по време на прилива.
Трябваше да се погрижим за Клузио, който лежеше на брега. Краката му се белееха голи, понеже все още беше само по риза. С брадвата издялкахме два сухи клона като дъски. Дебелака започна да намества крака, а от Клузио рукна пот, докато в един момент каза:
— Спри! В това положение ме боли по-малко, сигурно костта си е дошла на мястото.
Сложихме дъските и ги овързахме около крака му с новото конопено въже, което намерихме в лодката. Болката му се пооблекчи. Исус беше купил четири панталона, четири ризи и четири вълнени ватенки, каквито носеха заточениците. Матюрет и Клузио се облякоха, аз останах в дрехите на арабина. Пийнахме по една глътка ром. Това беше втората бутилка, която отпушвахме, откак бяхме потеглили. Хубавото му е, че ни стопляше. Комарите не ни даваха мира — наложи се да пожертваме пакет тютюн. Сложихме го да покисне в една кратуна и си натрихме лицата, ръцете и краката с никотиновия сок. Ватенките бяха от чудесна вълна и ни държаха топло въпреки влагата, която проникваше навсякъде.
Дебелака рече:
— Да тръгваме. Какво става с обещаните хиляда кинта?
Аз отидох настрани и скоро се върнах с нова-новеничка банкнота от хиляда франка.
— Довиждане и не мърдайте оттук осем дни — рече Исус. — Ще дойдем на седмия. На осмия ще поемете към открито море. Дотогава ушийте платното и кливера, подредете лодката, сложете всяко нещо на мястото му и оправете пантите на кормилото, понеже то не е сглобено. Ако не се появим до десет дни, значи са ни арестували в селото. Щом в работата е замесено нападение над надзирател, значи ще се разсмърди яката.
За сметка на това Клузио ни каза, че той не е оставил пушката си подпряна от вътрешната страна на оградата, а я е прехвърлил, без да знае, че на онова място реката минава досами оградата и сигурно ще я отнесе. Според Исус това беше добре дошло за нас, защото, ако не я откриеха, ловците на хора щяха да решат, че сме я задържали. По принцип те бяха най-опасните, но така заплахата от тях отпадаше — те разполагаха само с револвери и мачете и при положение, че ни мислеха за въоръжени с пушка, нямаше да посмеят да рискуват. Е, хайде, довиждане — довиждане. В случай че ни откриеха и се наложеше да изоставим кануто, трябваше да тръгнем нагоре по рекичката, да достигнем до незаблатената земя и оттам с помощта на компаса да поемем на север. По всяка вероятност така след два-три дни път щяхме да стигнем до лагера на смъртта „Шарвен“, където да платим на някого и той да доведе Исус при нас. Двамата дърти каторжници се ометоха. Само за няколко минути пирогата им изчезна яко дим и повече ни я чухме, ни я видяхме.