Една сутрин присъствахме на любопитен спектакъл. Група маймуни със сиви мутри се биха с други маймуни, чиито мутри бяха черни и космати. В разгара на битката Матюрет получи един удар с клон по главата и му поникна цицина, голяма колкото орех.
Изминаха пет дни и четири нощи, откак бяхме пристигнали. Последната нощ валя проливен дъжд. Скрихме се под листата на диви бананови дървета. Водата се стичаше по гладката им повърхност и ние останахме сухи, с изключение на краката. На сутринта, докато пиех кафе, се размислих за това какъв престъпник е Исус. Как можа да се възползва от нашата неопитност, за да ни пробута скапаната лодка! За да си спести петстотин или хиляда франка, той изпращаше трима души на сигурна смърт. Чудех се, дали след като го накарам да ни осигури нова лодка, да не взема да го убия.
Крясък на сойка разтърси нашия малък свят — толкова остър и дразнещ, че казах на Матюрет да вземе мачетето и да провери какво става. Той се върна след пет минути и ни направи знак да го последваме. Стигнахме на около сто и петдесет метра от кануто и там видяхме да виси окачен във въздуха един възхитителен фазан или някакъв друг вид птица, два пъти по-голяма от петел. Беше хванат с ласо за крака и висеше на един клон. С удар на мачетето му отсякох главата, за да престане с отвратителните си писъци. Претеглих го на ръка — най-малко пет кила. Имаше шипове като на петел. Тръгнахме да го изядем, но после се сетихме, че някой е заложил примката и тази тук не ще да е единствената. Добре, да проверим. Върнахме се обратно и открихме нещо странно — истинска бариера, висока тридесетина сантиметра, сплетена от листа и лиани. Бариерата опасваше брега на около десет метра от заливчето. Тук-таме беше оставена вратичка и във вратичката, покрито с вейки, стоеше по едно ласо от медна жица, закачено в свободния си край за превит клон. Веднага разбрах, че животните сигурно обикалят покрай бариерата да търсят изход. Когато стигнат до вратичката, тръгват да преминат, но лапата или кракът им се хваща в примката и клонът отскача. Така животното остава да виси във въздуха, докато не дойде собственикът на капана да го прибере.
Откритието ни вгорчи настроението. Бариерата изглеждаше добре поддържана, а не като изоставено старо съоръжение. Това ни поставяше под заплахата да бъдем открити. Значи не биваше да палим огън денем — нощем ловецът сигурно не идваше. Решихме да дежурим подред и да наблюдаваме капаните. Скрихме лодката под клоните, а провизиите — в храстите.
Застъпих на пост на следващия ден от десет. Тази нощ изядохме въпросния фазан или петел — както и да се нарича. Бульонът ни дойде много добре, а месото, макар и само сварено, беше чудесно. Всеки омете по две канчета. Та значи дойде моят ред да дежуря, но заинтригуван от едрите черни мравки маниока, които мъкнеха към огромния си мравуняк големи парчета листа, забравих, че съм на пост. Този тип мравки са дълги по сантиметър и половина и имат високи крака. Всяка от тях носи много голямо парче листо. Проследих ги до растението, чиято кора олющваха, и видях, че всичко е подчинено на страхотна организация. Първо — резачките, които само подготвят отделните парчета. Те бързо разкроиха един огромен лист от типа на банановите и с невероятна сръчност го нарязаха на еднакви по големина парчета, които падаха на земята. Долу чакаше опашка от мравки — хем от същата раса, хем по-различни. Отпред на челюстта си имаха сива черта. Те стояха в полукръг и наглеждаха носачите. Носачите пристигаха отдясно в редица и продължаваха наляво към мравуняка. Те бързо поемаха товара си, преди да се наредят в редицата, но от време на време в старанието си да правят всичко по-бързо, предизвикваха задръстване. Тогава мравките полицаи се намесваха и подбутваха всяка от работничките към полагащото й се място. Не разбрах какво тежко провинение извърши една от работничките, но нея я изкараха от редицата и две мравки стражари й прерязаха главата и тялото на две точно по средата. След което полицаите отклониха други две работнички, които оставиха товарите си, изкопаха с крачката си малка дупка и трите части на мравката — главата, гърдите и задницата — бяха погребани и покрити със земя.