Пеперудите

Лафкадио Хърн Пеперудите

I.

Не бих могъл и да се надявам на щастието, което е имал онзи китайски учен, известен в японската литература като Росан. Защото той бил обичан от две призрачни девойки, небесни сестри, които го навестявали всеки десет дни и му разказвали истории за пеперуди. Има удивителни китайски легенди за пеперуди — фантастични истории, които много бих искал да науча. Но никога няма да мога да чета на китайски, нито дори на японски, а няколкото японски стиха, които съм успял с огромни усилия да преведа, съдържат толкова малко алюзии за китайските истории и легенди за пеперуди, че мъките ми са сравними с тези на Тантал… И, разбира се, никакви призрачни девойки не биха удостоили с посещението си скептик като мен.

Искам да узная например цялата легенда за китайската девойка, която пеперудите взели за цвете и я следвали на рояци — тъй уханна и възхитителна била тя.

Бих искал да узная нещо повече и за пеперудите на император Генсо1, или Мин Хан, който ги карал да избират неговите възлюблени… Той често устройвал в прекрасната си градина празненства, на които присъствали ослепително красиви дами. В разгара на пира отваряли клетките, пускали пеперудите сред гостите и те кацвали върху най-красивата дама, която и ставала избраница на императора. Но след като Генсо котей, тоест император Генсо, видял Йокихи (която китайците наричат Ян Гуйфей), той престанал да разчита на избора на своите пеперуди, което не било за добро, тъй като Йокихи му докара сериозни неприятности.

И още бих искал да узная повече за случилото се с онзи китайски философ, известен в Япония под името Сошу2, който сънувал, че е пеперуда, и в съня си усетил и видял света със сетивата на пеперуда. Защото духът му наистина пърхал наоколо в нежния облик на пеперуда; и когато се събудил, спомените и усещанията от съня били тъй живи в съзнанието му, че той вече не можел да се държи като човешко същество…

И накрая бих искал да се запозная с текста на някоя официална китайска версия, признаваща съществуването на душите на някой император и приближените му като пеперуди.

По всичко изглежда, че повечето от японските писания за пеперуди, с изключение на част от поезията, имат китайски първоизточници и дори древният японски естетически вкус към тази тема, която намира такъв чудесен израз в японското изкуство, в песните и обичаите, може би се е развил под китайско влияние. Китайските първоизточници несъмнено обясняват защо японските художници и поети избират толкова често за свои артистични псевдоними — геймьо, имена като Чому (Пеперуда-блян), Ичо (Самотна пеперуда) и други. Дори днес псевдоними като Чохана (Пеперуда-цвят), Чокичи (Пеперуда-щастие), Чоносуке (Пеперуда-дружка) са предпочитани от танцьорките. Освен артистични имена като изброените все още се срещат и подобни лични имена — йобина. Такива са например Кочо, или просто Чо, което означава Пеперуда. Като правило това са женски имена, въпреки че има и странни изключения… И тук бих споменал, че в провинция Муцу все още съществува любопитният обичай най-малката дъщеря в семейството да се кръщава Текона — странна дума, непозната другаде, която на диалекта на тази част на страната означава, разбира се, Пеперуда. В древни времена тя се е използвала и със значението „красавица“.

Възможно е някои необикновени японски поверия за пеперуди да са също от китайски произход, но нищо чудно те да са по-стари и от самия Китай. Най-интригуващото според мен е, че душата на човек може да се отдели от тялото му и да пърха в пространството като пеперуда. Някои красиви фантазии са плод именно на това поверие. Като например представата, че ако в гостната ви влети пеперуда и кацне зад бамбуковия параван, човекът, когото обичате, идва да ви навести. Това, че пеперудата би могла да е нечия душа, не е повод да се боите. Но има времена, когато и пеперудите внушават страх, като се появяват например на огромни рояци. Историята на Япония познава такъв случай. Когато Тайра-но Масакадо3 подготвял тайно известния си бунт, в Киото се появили толкова много пеперуди, че хората се уплашили, смятайки, че това е знамение за надвисваща беда… Вероятно са предположили, че това са душите на хилядите, обречени да загинат в битка и възбудени в навечерието й от някакво необяснимо предчувствие за смърт.

Ала според японските поверия пеперудата може да е както душата на жив човек, така и на покойник. Всъщност душата има обичая да приема облика на пеперуда, за да извести, че напуска завинаги тялото. Ето защо трябва да се отнасяме с внимание към всяка влетяла в дома ни пеперуда.

1

Генсо — китайски император от династия Тан Сюандзун (712–756), чиято любима наложница е Ян Гуйфей, почитана в японската литература като символ на женска красота. — Б.р.

2

Авторът има предвид Джуан Джоу (около 368–290 г. пр.н.е.), автор на труда „Джуан Дзъ“, станал впоследствие негов творчески псевдоним. — Б.р.

3

Тайра-но Масакадо (?-940) — служи при регента Фудживара Тадахира (880–949), но когато му отказват поста кебииши — върховен съдия и изпълнител на всички наказания в империята, той се оттегля в Канто, източната част на остров Хоншу, вдига бунт и води в продължение на няколко години (докато не бива убит) партизанска война със съседните провинции. — Б.р.