— Истина е — изръмжа басово Уилиами. — Имаш ли още копринени ризи като тази на Уили Смий? Туй Тулифау иска такава риза. Дочул е вече за нея.
— Ще я получи — прекъсна го Фулуалеа. — Кралят ще има и ризи, и шхуни.
— Твърде своеволно постъпваш, Корнелий — промърмори Грийф. — Това е явно разбойничество. Ти конфискуваш моята шхуна без всякакво основание.
— Как така без основание? Като че ли преди пет минути на същото това място вие не отказахте да заплатите глобите, които ви наложих?
— Но шхуната е била конфискувана преди това.
— Разбира се, но какво от това? Знаех, че вие ще откажете да платите. Всичко е законно, неправда не е допусната. Правдата, това е най-лъчезарната звезда, пред чийто сияещ олтар Дизи или Фу-
луалеа — което е едно и също — се прекланя винаги, о Махайте се, господин търговецо, или ще повикам дворцовата стража. Уилиами, този търговец е непо— д правим. Извикай стражата!
Уилиами наду свирката, която висеше на широките му голи гърди, завързана на шнур от кокосови нишки. Грийф замахна гневно с юмрук към Корнелий, но той се шмугна зад масивния гръб на Уилиамс, където беше на сигурно място. По пътеката:
на двореца вече тичаха дванадесет снажни полинезийци, високи по шест фута, и се строиха зад своя
началник. — Махайте се, господин търговецо — заповяда Корнелий. — Разговорът ни е приключен. Утре ще разгледаме вашите провинения в съда. Длъжен сте да се явите в двореца точно в десет часа, за да отговаряте за следните провинения: нарушение на общественото спокойствие, бунтарски и предателски изявления, дръзко нападение на върховен съдия с намерение за побой, нараняване и нанасяне на тежки осакатявания, неспазване на карантината, нарушаване на установените в пристанището правила и грубо незачитане на митническите норми. Утре, драги, утре сутринта, още преди да е паднал плодът от хлебните дървета, правосъдието ще си каже думата. И господ да има милост към душата ви!
IV
Преди да бе дошло време за делото, Грийф, придружен от Питър Джин, успя да издействува среща с Туй Тулифау. Заобиколен от няколко вожда, кралят лежеше в дворцовата градина на рогозки, постлани под сянката на авокадови дървета. Въпреки ранния час дворцовите прислужнички неуморно разнасяха джин. Кралят се зарадва много, като видя своя стар приятел Давида, и изказа съжаление, че си е навлякъл неприятности с новите разпореждания. Но упорито избягваше да разисква повече този въпрос. На всички протести на ограбените търговци кралят отвръщаше с предложение да пийнат по чашка. „Наздраве“ беше неизменният му отговор. Само веднъж изрази своите чувства и каза, че Перата на слънцето е прекрасен човек и в двореца никога не е царяло такова благополучие като сега. В хазната за пръв път имало толкова много пари, а в двореца — толкова джин.
о — Много съм доволен от Фулуалеа — каза в заключение той. — Наздраве!
— Трябва да изчезваме оттук колкото се може по-скоро — пошепна малко по-късно Грийф на Питър Джим, — в противен случай съвсем ще се напием. Освен това след няколко минути ще ме съдят за палеж, ерес, проказа или бог знае още за какво друго, затова главата ми трябва да е бистра.
Когато се отдалечаваха от краля и неговите придворни, погледът на Грийф попадна за миг на кралица Сепели. Тя надничаше крадешком към своя августейши съпруг и неговите сътрапезници и по изражението на намръщеното й лице Грийф разбра, че трябва да действува само чрез нея.
В друг сенчест ъгъл на големия дворцов парк Корнелий председателствуваше съда. Заседанието, изглежда, бе започнало рамо, защото, когато Грийф пристигна, делото на Уилям Смий вече привършваше. Цялата кралска армия, с изключение на частта, която охраняваше конфискуваните морски съдове, присъствуваше,на съдебното заседание.
— Да стане подсъдимият — каза Корнелий, — за да изслуша справедливото и милостиво решение на съда. За безпътност и непристойно поведение, неподобаващо на един магазинер на кораб, съдът го наказва с глоба. Подсъдимият твърди, че няма пари. Добре. За съжаление нашият съд не разполага със затвор. Поради тази причина и предвид бедността на подсъдимия съдът го глобява една бяла копринена риза, по модел, изработка и качество еднаква с тази, която е в момента на гърба му.
Корнелий даде знак с глава и няколко войници отведоха Уили зад едно авокадово дърво. Минутка след това Уили се появи без въпросната дреха на гърба си и седна до Грийф.
— В какво си се провинил? — попита го Грийф.
— Да ме вземат мътните, ако зная. А вие какво престъпление сте извършили?
— Следващият — каза Корнелий със строго официален тон. — Обвиняеми Дейвид Грийф, станете! Съдът разгледа показанията по вашето дело, или поточно дела, и взе следното решение… Млъкнете! —