Тя сви юмрука си. Фигурата на амазонката беше така внушителна, а лицето й изразяваше такава решителност, че у Грийф не остана и капка съмнение относно свикването на съвета.
Езикът на Фиту-Айва беше близък до самоаиския, на който Грийф говореше като местен жител.
— Ти, Уилиами — каза тя, — спомена, че войниците искали монети и отказвали да вземат книжните пари, които им предлагал Фулуалеа. Убеди ги да вземат книжните пари и нареди още утре да им платят.
— Защо се вълнуваш толкова? — възрази Уилиами. — Кралят си е все така пиян,. Хазната е пълна с пари. Аз също съм доволен. Вкъщи имам две каси джин и йразлични други работи от магазините на Хоукинс.
— Ти, братко мой, си удивителен глупак — избухна Сепели. — Не чу ли какво каза Давида? За
какво ти са тези уши? Когато джинът и всичко друго, което си насъбрал в твоята къща, се свърши,
когато търговците престанат да ги носят на острова и Перата на слънцето избяга в Левука с всичките пари на Фиту-Айва, какво ще правиш тогава? Монетите са злато и сребро, а хартията, каквото и да я правиш, си остава все хартия. Уверявам те, че народът се възмущава. В двореца няма риба. хлямът и сладките картофи като че пропаднаха вдън земя вече не се раждат. Цяла седмица, откак от планината не са ни изпратили дори и една коза. Макар че Перата на слънцето принуждава търговците да изкупуват ядките на кокосовите, орехи по старите цени, хората не ги продават, защото разбират, че книжните пари не струват нищо. Ето, днес изпратиха хора в двадесет къщи. В нито една от тях не са намерили яйца. Може би Перата на слънцето е омагьосал кокошките? Това не зная, зная само, че яйца няма. Добре, че пияниците ядат малко, иначе в двореца щеше да настъпи глад. Кажи на твоите войници! да приемат заплатите си, макар че им ги плащат с книжни пари.
— Не забравяйте — предупреди Грийф, — при все че магазините ще бъдат отворени, на войниците няма да се продава нищо срещу книжни пари. След три..! дни ще се състои съветът и Перата на слънцето ще бъде мъртъв като заклано прасе.
VII
В деня на съвета населението на острова се насъбра в Столицата. С кану и риболовни кораби, пеша’ и на магарета петте хиляди жители на Фиту-Айва се струпаха в града. Изминалите три дни бяха изпълнени с вълнуващи събития. Най-напред търговците започнаха да разпродават най-различни стоки. Те отказваха да продават само на войниците и ги
съветваха да се обърнат към Фулуалеа за монети.
„Нали на книжните пари пише — говореха търговците, — че при поискване срещу тях ще се дават монети?“ Единствено големият авторитет на Уилиами възпираше войниците да не опожарят магазините на
——
1 Я м (англ. уат) — вид тропическо растение, което използува за ядене. Б. пр.
търговците. Въпреки това едия от складовете на Грийф с сушени кокосови орехи изчезна в пламъците на пожара и Иеремия записа загубата за сметка на краля. Иеремия също стана жертва на ругатни и присмех; на всичко отгоре счупиха и очилата му. Пръстите на Уили Смий се обелиха. Обелиха ги трима разгорещени войници, които един след друг и с всичка сила удариха челюстите си в свитите му юмруци. Капитан Бойг получи същите наранявания. Единствен Питър Джии отърва кожата си, защото по щастлива случайност в неговите юмруци не се удариха челюст.и, а кошници с хляб.
Съветът се свика в дворцовия парк. Туй Тулифау щ седеше до кралица Сепели, заобиколен от своите сътрапезници — вождовете. Дясното око и дясната страна на брадата му бяха подути, като че ли и той се бе натъкнал на някой чужд юмрук. Тази сутрин в двореца се носеше слух, че кралица Сепели му бе хвърлила як съпружески бой. Във всеки случай нейният съпруг днес беше трезвен и тлъстото му тяло прозираше унило през разкопчаната копринена риза на Уили Омии. Туй Тулифау непрестанно утоляваше мъчителната си жажда с млади кокосови орехи. Извън парка, възпирани от войниците, се тълпяха обикновените хорица. В двореца бяха допуснати само някои по-дребни вождове, селски девойчета и местни красавици и пратениците със своите съветници. Корнелий Дизи, както подобава на едно високопоставено и уважавано лице, седеше отдясно на краля. От лявата страна на кралицата, точно срещу Корнелий, заобиколен от белите търговци, които го бяха избрали за свой представител, седеше Иеремия. Лишен от своите очила, той бе вперил късогледите си очи в министъра на финансите.
Един след друг ставаха и говореха пратениците от надветрената и подветрената страна на крайбрежието и пратениците от планинските села, всеки един поддържан от придружаващите го вождове и от по-незначителни оратори. Всички говореха за едно и също. Оплакваха се от книжните пари. Работите на острова вървели зле. Никой не сушал вече ядки от кокосови орехи. Народът станал недоверчив. До там дошли работите, че всички искали да изплатят своите задължения, а никой не желаел да получи обратно парите си. Кредиторите даже бягали от своите длъжници. И всичко само затова, защото книжните пари не стрували нищо. Цените непрестанно се увеличавали, а продуктите все по-мъчно се намирали на пазара. За едно пиле се плащало три пъти повече и когато го купиш, то се оказвало толкова жилаво, че ако не успееш да го продадеш веднага, умирало от старост. Бъдещето на целия остров било твърде мрачно, както показвали разни знамения й предвещания. Плъхове нападали някои области. Реколтата била слаба. Плодозете на ананозите1 дървета били малко. На подветрената страна на крайбрежието най-необяснимо окапали листата на най-хубавото авокадово дърво. Манговите плодове тази година били съвсем безвкусни. Червеи нападнали бананите. Рибата изчезнала от океана, навъдили се безброй акули. Дивите кози се покатерили по непристъпните височини. Брашното в складовете загорчало. Из планините се чувал от време на време някакъв тътен, а нощем бродели духове; една жена от ПунтаПуна изведнъж онемяла, в село Ейхо се родила коза с пет крака. Старейшините от селата бяха твърдо убедени, че всички тези злини се дължат на странните пари, пуснати от Фулуалеа.