каже защо именно на това голямо събрание, и то;
право в лицето. В техните собствени страни хората били твърде много образовани, за да позволят на търговците да извличат такива огромни печалби
каквито изсмукват от Фиту-Айва. Ако жителите на острова станели цивилизован народ, цялата търговия на белите търговци щяла да се изпари във въздуха.! Тогава всеки човек от Фиту-Айва можел, ако пожелае, сам да стане търговец.
Ето защо белите търговци се бунтуват против книжните пари, които той, Перата на слънцето, въвел на острова. Защо го наричали Перата на слънцето? Затова, защото носи светлина от безбрежната вселена. Книжните пари — това е светлината. Крадците търговци не могат да виреят на светлина. Затова се борят против нея.
Той можел да докаже това пред славния народ на Фиту-Айва. И щял да го докаже чрез устата на, своите врагове. Известно било, че всички високо— цивилизовани народи са въвели системата на книжните пари. Нека самият Иеремия да каже не е ли така.
Иеремия мълчеше.
— Виждате ли — продължи Корнелий, — не отговаря. Не може да отрече истината. Англия, Франция, Германия, Америка, всички велики страни от Папалангата са въвели системата на книжните пари. Тя съществува от векове. Аз се обръщам към тебе, Иеремия, като към честен човек, който по-рано усърдно проповядваше божията вяра, можеш ли да отречеш,
че в тези велики страни съществува подобна система?
Иеремия не можа да отрече това и пръстите му заиграха нервно по връзките на кошницата, поставена до краката му.
— Виждате ли? Всичко, което казах, е истина — продължаваше Корнелий. — Иеремия също е съгласен с мен. А сега се обръщам към вас, добри хора
от Фиту-Айва. Ако книжните пари са подходящи за задморските страни, защо да не са подходящи и за Фиту-Айва?
— Не е така — извика Иеремия. — Хартийките на Перата на слънцето са съвсем различни от книжните пари на великите държави.
Очевидно Корнелий се бе подготвил за това възражение. Той вдигна високо във въздуха една от банкнотите, които бе въвел на острова, за да я видят добре ноиаките.
— Какво .е това? — попита той.
— Хартия, проста хартия — отвърна Иеремия.
— А това?
Този път Корнелий държеше в ръката си една английска банкнота.
— Това са английски книжни пари — обясни той;на съвета, като приближи банкнотата към Иеремия, за да я разгледа по-добре. — Кажи, Иеремия, вярно
ли е, че това са английски книжни пари?
Иеремия кимна неохотно с глава в знак на съгласие.
— Ти каза, че парите на Фиту-Айва не са нищо друго освен хартия. А тези английски пари какво са? Трябва да отговориш като честен човек. Всички очакваме твоя отговор, Иеремия!
— Те са… те са… — започна обърканият Иеремия, след това замънка отчаяно; той не беше силен а софистйката.
— Хартия, проста хартия — довърши вместо него Корнелий, като подражаваше неговия смутен говор.
По лицата на присъствуващите личеше, че Корнелий е успял да убеди всички. Кралят възторжено
Ръкопляскаше и говореше тихо:
— Всичко е ясно, съвсем ясно.
— Както виждате, Иеремия сам призна всичко. — т позата и лицето на Дизи струеше триумфът на победата. — Той не можа да открие никаква разлика, защото такава разлика не съществува. Нашите книжни пари са като английските. Те са истински пари.
В това време Грийф пошепна нещо на ухото на Иеремия, който кимна с глава и започна да говори:
— На всички папаланги е известно-, че английското правителство обменя книжните пари с монети.
Дизи се почувствува окончателно победител. Той размаха във въздуха една от банкнотите на Фиту-Айва.
— Нима тук,не е написано същото? Грийф пошепна нещо на Иеремия.
— Написано ли е, че срещу тези книжни пари ще заплащате монети? — попита Иеремия.
— Да, точно това е написано.
Грийф за трети път подсказа нещо на ИеремиЯ
— При поискване ли? — попита Иеремия.
— Да, при поискване — убеди го Корнелий.
— Тогава аз искам да обменя моите книжни пари още сега — заяви Иеремия, като измъкна малка пачка банкноти от кесията, която висеше на пояса му.
Корнелий обгърна пачката с бърз и пресметлив поглед.