Маркиза го гледаше, а по лицето му можеше да се види, че се забавлява.
— Трудно ми е да преценя дали си много млад или много глупав.
— Много добър.
— Знаеш ли колко много добри мъже съм убил?
— Нямам никаква представа.
— Шестдесет и четири.
— А колко от тях стояха пред теб неподвижни, приклещени от хората ти?
Маркиза отново се усмихна — развеселен и доволен.
— Пуснете го.
Ръцете на Найтхоук вече бяха свободни.
— Добре — кимна Маркиза като сви ръцете си в огромни юмруци, — да видим какво можеш. Междувременно, ще ти покажа какво се случва с безочливите младежи, които убиват моите хора на моя свят.
Маркиза замахна. Найтхоук видя приближаващия удар, но рефлексите му не бяха достатъчно добри и секунда по-късно усети как хрущялът на носа му изпука.
— Добре ли си? — попита Маркиза с престорена загриженост. — Изглеждаш ужасно.
— Ще оживея — отговори Найтхоук като се завъртя и замахна с крак. Ако ударът беше улучил противника му, щеше да го отхвърли на метри разстояние, но Маркиза отскочи и успя да го избегне.
— А, и още нещо — Маркиза лъжливо замахна с лявата ръка, след което отправи унищожителен удар с дясната, но не улучи.
— Казвай — Найтхоук бързо удари Маркиза два пъти в брадичката. След това се опита да му разбие носа, но той отклони удара.
Маркиза грабна една чаша, пълна с лебедов коняк и я лисна в очите на Джеф.
— Тук се бием по правилата на Маркиз Куинсбъри.
— И какви, по дяволите, са те? — премигна яростно Найтхоук, отстъпвайки назад.
Маркиза се ухили.
— Мислех си, че няма да попиташ — отвърна той, вдигна един стол над главата си и го запрати към Найтхоук. — Такива, каквито аз реша.
Последва удар с крак, но Найтхоук се сниши, протегна ръка под краката на Маркиза и ги дръпна нагоре. Той изгуби равновесие и се стовари по гръб с трясък.
Найтхоук го ритна два пъти, но при третия Маркиза успя да сграбчи стъпалото му и да се завърти. Найтхоук се просна на земята, но след секунда отново беше на крака.
— Знаеш ли, никак не си слаб — каза Маркиза, а след като избегна един удар, пристъпи напред и замахна към корема на Найтхоук. Той се преви на две, за да се защити. След това изчака Маркиза да се надвеси над него и вдигна рязко глава — брадичката му се разцепи.
— По дяволите! — изрева Маркиза. По ризата му шурна кръв. — Заболя ме!
— Точно затова те ударих — изръмжа Найтхоук и нанесе удар с лявата си ръка по дясното око на Маркиза.
Той се стовари на пода, но все пак успя да протегне крак и да препъне Найтхоук.
— Добър си, трябва да ти се признае — изхриптя Маркиза задъхано, докато се отдръпваше.
— И теб си те бива — промърмори Найтхоук през разцепените си устни.
— Слушай — предложи Маркиза, — какво ще кажеш да те черпя едно питие и после да направим втори рунд.
— Звучи добре — съгласи се Найтхоук и го последва на бара.
Барманът хлъзна две големи халби бира към тях.
— Нали няма да се правиш на прекалено горд и ще ме оставиш да платя? — попита Маркиза.
— Харесва ми друг да плаща — повдигна рамене Найтхоук.
— Добре — усмихна се Маркиза. — Много добре ще се разбираме.
— Ами доста сполучливо започнахме, нали?
Маркиза отметна глава назад и избухна в смях.
— Имаш приятно чувство за хумор, Джеферсън Найтхоук!
В същия миг той запрати халбата с бира към главата на Джеф. Челото му се разцепи и рукна кръв. Найтхоук почти падна на колене, но успя да се закрепи с една ръка за бара. Видя, че противникът му замахва с крак и успя да сграбчи един въздушен стол, за да се защити. Маркиза изкрещя от ярост, тъй като столът го извади от равновесие — главата му се удари в бара и коленете му омекнаха изведнъж.
Найтхоук избърса кръвта, която се стичаше в очите му и внимателно се приготви да убие противника си. Замахна отляво, два пъти отдясно и със силен удар обездвижи едната му ръка. Беше толкова съсредоточен в смъртоносните си удари, че видя прекалено късно как другата ръка на Маркиза се насочва към ухото му. Милиони камбани звъннаха в главата му. Не можа да се задържи на краката си.
Усети, че Маркиза се насочва към него, но успя единствено да се завърти бясно вляво, да замахне с ръце и да се надява на късмета си. Усети как ръката му блъсва врата на Маркиза, след което отново се вкопчи в бара като отчаяно се опитваше да не падне.
Очакваше решаващия удар на Маркиза и се чудеше откъде ли ще се стовари върху него и дали ще успее да го види… но за момент не се случи нищо.
Изведнъж отново се разнесе смехът на Маркиза.
— За Бога, Джеферсън Найтхоук, убеден съм, че си толкова жилав, колкото си мислиш!