— Искате да кажете, че ме изхвърляте оттук? — попита Найтхоук.
— Не.
— Добре. Тогава какво?
— Искам да чуя решението ви — отвърна Динисен като се взираше развълнувано в отблъскващото лице на болния. — Ако някой друг можеше да направи избора, никога нямаше да ви събудя, докато…
— Докато не се разоря — заключи Найтхоук кисело. — Добре, продължавайте.
— Ние — имам предвид вашите адвокати — получихме изключително предложение. Така могат да се решат финансовите ви проблеми и вие да останете тук, докато се открие лек за болестта.
— Слушам ви.
— Чували ли сте за Солио II?
— Планета във Вътрешната граница. Защо?
— Владетелят на Солио II бе убит преди шест дни.
— Това какво общо има с мен?
— Съвсем просто — каза Динисен. — Мълвата, че прословутият Перфектен убиец е все още жив, по някакъв начин е стигнала до Границата и планетарното правителство на Солио II ви предлага премия от седем милиона кредита, ако заловите убиеца — половината сега, другата част — като изпълните задачата.
— Това някаква шега ли е? — попита Найтхоук. — Аз дори не мога да стоя седнал.
Динисен се обърна към Игън.
— Докторе, бихте ли обяснили, ако обичате?
Игън кимна.
— Все още не сме открили лекарство за вашата болест, мистър Найтхоук, но постигнахме успех в други области, най-вече в биоинженерството. Когато мистър Динисен получи предложението, той намери решение, което би било приемливо за правителството на Солио II, ако вие се съгласите.
— Биоинженерство? — повтори Найтхоук. — Ще ме клонирате?
— С ваше позволение.
— Когато реших да премина в дълбок сън ми казаха, че ми остава не повече от месец живот — каза Найтхоук. — Как мислите, че ще дочакам клонираният да достигне зряла възраст? Или ако смятате да ме приспите пак и да ме събудите след още двадесет-тридесет години, дали Солио ще се съгласят да чакат?
— Не ме разбрахте, мистър Найтхоук — каза Игън. — Вече не ни се налага да отглеждаме клонирания организъм от ранна възраст до зряла. През последните двадесет и пет години изобретихме метод, чрез който можем да направим ваш клонинг на всякаква възраст: на шестдесет минути или на шестдесет години. Смятаме да клонираме двадесет и тригодишен Джеферсън Найтхоук — млада версия на самия вас в разцвета на физическите ви възможности.
— Той ще носи ли болестта?
— Ако вземем клетки от вас днес, отговорът е да. Но има музей на Байндър X, където е изложен нож, с който сте бил намушкан, когато сте бил млад. Спомняте ли си този инцидент?
— Бил съм намушкван неведнъж — отвърна Найтхоук.
— Ами да, предполагам, че е така — продължи Игън смутено. — Във всеки случай ние се свързахме с тях и те се съгласиха да ни доставят няколко от вашите кръвни клетки от острието. Най-вероятно ще бъдат замърсени, но има начин да се пречистят.
— Все пак не отговорихте на въпроса ми: ако ме клонирате от тези клетки, копието ще носи ли болестта?
— Почти със сигурност не, тъй като самият вие не сте бил болен на тази възраст. Въпреки това, той ще бъде податлив на аплазия и най-вероятно ще се разболее от нея с напредването на възрастта — точно като вас.
Найтхоук се намръщи.
— Тази болест изяжда плътта от кокалите ми. Все едно, че съм излязъл от кошмарите на някое дете. Не бих го пожелал и на най-големия си враг, а вие ми предлагате да я предам на някой, който ми е по-близък дори от син.
— Той е просто сянка, копие на оригинала — каза Динисен. — Единствената му цел, единствената причина, заради която ще съществува, е вие да останете жив, докато се открие лек.
— Приемете го по този начин — допълни Игън. — Ако дадете съгласието си да бъде направено копие, и двамата можете да живеете, докато открием лек. Ако не, единият от вас със сигурност ще умре, а другият няма да се роди.
— Лесно е да се вземе решение, щом го казвате по този начин — призна Найтхоук и въздъхна дълбоко. — Господи, колко съм уморен! А би следвало да имам малко повече енергия след една стогодишна дрямка.
— Очаквах това — каза Динисен и извади един джобен компютър. — Тук имам копие от споразумението със Солио II, както и разрешение да направим клонинг. Трябва ни само отпечатък от вашия палец, за да ги узаконим. — Той спря и се усмихна. — След което ще ви върнем в Дълбок сън.
— Кога ще е готов клонингът? — попита Найтхоук като безпомощно се мъчеше да повдигне ръка. В крайна сметка Игън му помогна да постави съсухрения си палец върху компютъра на адвоката.