— Забелязал съм — отвърна Найтхоук.
Двамата продължиха да седят мълчаливо; възрастният мъж разбъркваше и преразбъркаваше картите. След десетина минути Маркиза отново излезе от кабината си.
— Още ли сте тук? — попита той.
— Разбираш ли сега какво имах предвид? — прошепна Дядо Коледа, след което се обърна към Маркиза: — Движим се шестдесет и четири пъти по-бързо от скоростта на светлината в триместен кораб. Къде, по дяволите, смяташ, че мога да бъда?
Маркиза сви рамене.
— Да спиш. Да ядеш. В тоалетната. Откъде да знам?
Дядо Коледа се разсмя силно.
— По-добре поработи над мускулите си, синко — обърна се той към Найтхоук. — Със сигурност тя не е с него заради блестящия му ум.
— Мери си думите, старче — изръмжа Маркиза заплашително. — Искам да взема част от товара ти, но нямам нужда от него. Не го забравяй!
— Приеми искрените ми и най-смирени извинения — както беше седнал, Дядо Коледа се наведе, за да прикрие усмивката си и се изправи вече сериозен.
Маркиза го изгледа кръвнишки, без да каже нищо, след което промърмори:
— Стар глупак!
Поръча си едно питие от кухнята и се обърна към Найтхоук:
— Все още ли си решен да убиеш Перфектния убиец?
— Затова съм тук — отговори Джеф.
— Не е ли същото като да убиеш баща си?
— Не съвсем.
— О, забравих — ухили се Маркиза. — Ти всъщност нямаш баща, нали?
— Ами и да имам, е умрял преди два века — каза Найтхоук.
— Тогава вероятно е като да убиеш брат си — предположи Маркиза. — Може би си Каин, а Перфектния убиец — Авел.
— Щом казваш.
— Нищо не казвам. Просто ми е любопитно какво е усещането, като убиец на убиец.
— Ще ти кажа като го направя — въздъхна дълбоко Найтхоук. — Подозирам, че ще е по-скоро като да се отървеш от някой лош спомен.
— Мислех, че никога не си го виждал — изненада се Маркиза. — Как така си го спомняш?
— Може би не се изразих правилно — отвърна Найтхоук. — Той е идеалът, с който винаги са ме сравнявали. Неговите постижения пораждат надеждите и очакванията, които трябва да оправдая. — Той млъкна замислено. — Повечето млади мъже просто трябва да забравят идолите, на които са подражавали. Но аз съм длъжен да елиминирам моя окончателно. Намирам тази идея за много успокояваща.
— Ако е поне на половина такъв, какъвто разправят, може и да не успееш да го убиеш.
— Той е болен, обезобразен старец, който не може да помръдне или да си поеме дъх без помощ — каза Найтхоук. — Освен това, нямам намерение да го будя. Става въпрос за прогонване на зли духове, не за състезание.
— Прогонване на зли духове — повтори Маркиза с усмивка. — Това ми хареса.
— На мен ще ми хареса като го направя.
Мелисанда излезе от кабината, разходи се из кухнята, спря до Маркиза и прокара ръце в рошавата му коса.
— Искам едно питие — измърка тя.
— Поръчай си.
— Не ми харесва тази кухня — оплака се тя. — Не ги смесва както трябва.
— Какво, по дяволите, искаш да направя? — попита Маркиза.
Тя кимна към Найтхоук.
— Накарай го да ми направи питие.
— Не правя питиета — обади се Джеф.
— Един момент — обърна се към Найтхоук Маркиза. — Аз мога да й кажа, че не правиш питиета. Ти не можеш.
— Защо не? — попита Найтхоук. — Да не би изненадващо да ми е станала началник?
— Не — отвърна Маркиза, — но аз раздавам заповедите тук, така че не можеш да отказваш някоя молба, преди да чуеш какво мисля.
— Получава се направо верига от заповеди — изсумтя дядо Коледа презрително.
— Не се бъркай, старче — сопна се Маркиза и се обърна отново към Найтхоук. — Направи й питие.
— Не съм барман — отвърна Найтхоук. — Сама да си направи.
— Заповядвам ти.
— Убивам много опасни хора вместо теб — каза Джеф, — защото е моя работа и съм безупречен в това отношение. Не съм длъжен да правя питиета на Мелисанда, само за да й докажеш, че можеш да ми заповядваш. Всичко, което те издига в нейните очи, ме прави да изглеждам пълен нещастник. Щом искаш питие, направи си го сама.
Маркиза се изправи. Бавно премести Мелисанда с лявата си ръка зад себе си.
— Заповядвам ти още веднъж. Направи й питие.
— Майната ти — каза Найтхоук, без да помръдва от стола си.
— Няма да те моля отново — каза Маркиза заплашително.
— Ти и първия път не ме помоли — усмихна се кисело Найтхоук. — Освен това, какво ще направиш — ще ме уволниш и ще ме пратиш да си ходя вкъщи?
— Идеята не е лоша.
— Разбира се, че не е лоша — каза Найтхоук. — Нали не ти хрумна на теб.