— Малой — повтори Найтхоук. — По дяволите! Бях забравил за него.
— Е, добре, че аз не забравям боклуците, които ме преследват из цялата галактика.
— Добре. — Найтхоук опитваше да се владее. — Не можем да отидем на Делурос, докато не се отървем от трупа, нито да го изхвърлим, докато Малой е зад нас. Изглежда имаме два варианта: спираме на някоя планета, колкото да изхвърлим тялото или се връщаме обратно в Границата с него.
— Имаш само един избор, синко — каза Дядо Коледа. — Трябва да отидеш в Границата и да изхвърлиш тялото.
— Но тук има стотици хиляди планети — възрази Найтхоук.
— Можеш да паркираш кораба в някой орбитален хангар или да кацнеш на космическа станция, без да те засекат — каза възрастният мъж, — но ти гарантирам, че ще те сканират отгоре до долу, ако се опиташ да се приземиш на някоя планета и няма как да скриеш тялото. Ала след като не можеш да го изхвърлиш, докато Малой е тук, няма как да го направиш и в орбитален хангар или космическа станция.
— Но аз имам работа на Делурос! — настояваше Найтхоук.
— Говориш за седалището на човешкото управление — каза Дядо Коледа. — Там са много внимателни за сигурността — повече от където и да било в Олигархията. Ще те сканират десет пъти след като влезеш в системата и щом забележат тялото, няколкостотин полицаи ще те чакат да излезеш от кораба. — Той се замисли. — Ако го беше убил с голи ръце, можехме да се престорим, че се е спънал и се е ударил в нещо твърдо, а ако беше го направил със свръхзвуковия си пистолет, щяхме да кажем, че Свещеното кълбо го е убило, разбира се, ако не го беше изхвърлил. Но ще е адски трудно да твърдим, че се е застрелял сам точно между очите, докато си е чистил пистолета. Или твоя пистолет, след като приключат с огледа на куршума. Разбираш ли?
— Разбирам — отвърна Найтхоук. — Но все пак искам да отида на…
— Забрави! — каза рязко възрастният мъж. — Има по-важни неща. Трябва да се върнем и да се отървем от Маркиза. Иначе няма да можеш да припариш до Делурос VIII.
Найтхоук се умълча, докато премисляше възможностите си и ги отхвърляше една по една. Най-накрая вдигна очи и погледна Перлата от Маракайбо.
— Чакай малко — извика той и очите му се разшириха.
— Какво? — попита Дядо Коледа.
— Преди няколко часа се чудехме за нещо. Обсъдихме го, но така и не намерихме отговор, а после в суматохата забравихме за него.
— Не зная за какво говориш.
— Малой — каза Найтхоук. — Той преследва не мен, а нея. Може би трябва да се запитаме защо.
— Отправяш глупави обвинения — ядоса се Мелисанда. — Малой е твой приятел, не мой.
— Защо да преследва мен? — попита Найтхоук.
— Аз откъде да зная? — отвърна Мелисанда.
— Никой не знае — каза Дядо Коледа. — Няма никаква причина. — Той замълча. — Добре, защо би преследвал теб?
— Но аз дори не го познавам! — възрази тя. — Виждала съм го в казиното. През повечето време е с вас.
— Чакай малко — каза Дядо Коледа. — Защо не ни кажеш за кого си работила преди да отидеш при Маркиза?
— Няма да ти давам обяснения!
— Така ли мислиш? — попита Дядо Коледа.
— Остави я на мира — изръмжа Найтхоук.
— По дяволите, синко — каза Дядо Коледа, — зная, че си луд по нея, но ситуацията е много опасна. Уби един от най-влиятелните хора в Границата, по петите ни следва потенциален враг, а може би има още един тук вътре, в кораба. Така че престани да мислиш с половите си органи и вкарай мозъка си в употреба. Имаме сериозен проблем и не мога да се справя с него сам.
— Ще се измъкнем — каза Найтхоук. — Само престани да я тормозиш.
— По дяволите!
— Чу ме.
— Добре — дълбоко въздъхна възрастният мъж. — Не можем да останем в Олигархията и не можем да изхвърлим тялото. Аз предлагам да не се връщаме във Вътрешната граница. Прекалено много хора знаят, че сме отпътували с Маркиза и ще се сетят, че си го убил. Бог ми е свидетел, че аз не бих могъл да го направя.
— И какво от това? — отговори Найтхоук. — Той беше просто един крадец, малко по-влиятелен от другите. Няма правителство, което да обяви награда за мен.
— Не разбираш — каза Дядо Коледа. — Не са те научили на всичко за няколко месеца.
— Какво не разбирам?
— Има хора, за които смъртта му има значение, тъй като могат да завземат неговите позиции. Те ще тръгнат по петите ти. Щом си успял да убиеш Маркиза, значи можеш да убиеш който и да е от тях. А тъй като не знаят дали твоят шеф няма да поръча да ги застреляш, ти си им мишена. — Възрастният мъж спря и прочисти гърлото си. — Така че предлагам да стоим далеч от Вътрешната граница.