— Добре. За какво предпочиташ да говорим?
Джеф го изгледа свирепо и не отговори. Настъпи тягостна тишина. След десетина минути Найтхоук си поръча още една бира.
— И аз ще пийна една — каза дядо Коледа.
— Ти ще пиеш ли? — попита Найтхоук Мелисанда.
Тя поклати глава.
— Тогава нещо за ядене?
— Не.
— Все нещо трябва да искаш — каза Найтхоук.
— Искам да се върна.
— Не мога да те върна сега — поклати глава той.
— Защо?
— Не съм готов да стана мишена. Щом се разнесе слухът, че съм убил Маркиза, десетки, може би стотици хора, ще искат да ме скалпират. Но никой от тях не живее в Пръстена.
— И в Пръстена има убийци, които ще искат да те заловят — отбеляза тя.
— Да, но няма да има награда за главата ми — каза Найтхоук. — Да си виждала някой да убива някого безплатно?
— Само веднъж — отвърна тя. — Видях теб.
— Моята работа не е точно да убивам престъпници за награда — поправи я той. — А и не застрелях Маркиза просто така. Убих го заради теб.
— Не съм те молила.
— Не с думи.
— По никакъв начин не съм те молила! — сопна се тя. — Уби го, а сега ме завличаш на половин галактика път от мястото, където искам да бъда. И после се чудиш защо не те харесвам.
Той я погледна.
— Щеше ли да ме харесваш, ако те бях върнал обратно? — попита той.
— Не — усмихна се тя бавно и изкусително. — Но бих могла да те мразя по-малко.
Найтхоук мълчеше, като че ли премисляше възможностите.
— Не можеш да го направиш, синко — обади се Дядо Коледа тихо. — Не и ако искаш да доживееш до старини.
— Зная — каза Найтхоук най-накрая и се обърна към Мелисанда. — Идваш в Пръстена с нас. Няма да е толкова ужасно. Ще видиш.
Тя го изгледа студено, след което стана и отиде в кабината си.
— Имам предложение, искаш ли да го чуеш? — попита Дядо Коледа.
— Не особено.
— Все пак ще ти го кажа. Ако смяташ да отидеш при нея, претърси я за оръжие, преди да легнеш.
— Няма да ходя.
— Добро решение.
— Не искам да я изнасилвам — продължи Найтхоук. — Аз я обичам. Искам и тя да ме обича.
— Малко си нов в играта, за да разбираш какво е любов — каза възрастният мъж. — Що се отнася до нея, тя не обича никой друг, освен себе си. Никога не е обичала, никога няма и да обича.
— Млъквай!
— Ти си шефът.
Помълчаха няколко минути, след което Найтхоук се изправи.
— Трябва да поспя малко.
Отиде в пасажерската кабина и потъна в дълбок сън, без никакви сънища, който беше прекъснат от силното виене на корабната алармена система.
Джеф скочи, удари главата си в херметичната преграда, строполи се на леглото, опита се да дойде на себе си, докато сирените продължаваха да вият и най-накрая се втурна в коридора. Дядо Коледа беше в контролната кабина и търсеше механизма, който деактивира алармата.
— Спри! — извика Найтхоук. Сирените изключиха незабавно. — Настроени са да разпознават гласа ми — обясни той на възрастния мъж.
— Ето защо не успях да ги спра.
— Какво стана? — попита Найтхоук и се огледа. — Струва ми се, че всички системи работят.
— Вратата на предверието се отвори и затвори, задният люк също — каза Дядо Коледа. — Опитах се да я спра, но явно половината корабни системи са настроени да следват командите на твоя глас.
— Да я спреш? — повтори Найтхоук и се обърна към един екран. — Увеличи! — Не виждаше нищо. — Увеличи максимално!
Изведнъж се откроиха две малки фигури: Мелисанда, облечена в скафандър и обвитото в полиетилен тяло на Маркиза.
— Какво, по дяволите, става? — промърмори Найтхоук. — Това е безсмислено.
— Вече не е — каза Дядо Коледа в момента, в който се очерта корабът на Гущера Малой. Той спря и увисна неподвижно в космоса като изчакваше Мелисанда и тялото да стигнат до отворения люк. Скоро двете фигури изчезнаха вътре. Корабът се обърна в посока Вътрешната граница, ускори се, премина на скоростта на светлината и изчезна от екрана.
— Веднага щом корабният компютър засече посоката им, тръгваме след тях — съобщи Найтхоук и извърна поглед от екрана.
— И какво ще направим? — попита Дядо Коледа. — Това не е военен кораб. Не носим никакво оръжие. Не можеш да ги гръмнеш. Така че какво смяташ да правиш? Ще го проследиш до територията на Маркиза?
— Защо мислиш, че отиват там?
— Защото тялото на Маркиза е при тях. Ти къде мислиш, че ще го занесат?
— Ще отидат да искат награда за него.
— Няма обявена награда — каза Дядо Коледа. — Никога не е имало, иначе някой щеше да го убие далеч преди теб. — Той замълча. — Проумей го, синко — Малой и твоята приятелка са комбина или най-малкото работят за един и същи човек. — Той спря за момент. — Казах ти и по-рано, че най-вероятно Малой ни преследва заради нея. Това беше единственото логично обяснение. Ако решиш да тръгнеш след тях, на някого ще му се случи нещо — но не на него.