— Не искам да споря с теб — каза Киношита. — Половувахме добре, вечеряхме добре. Ще говорим за това по-късно.
„Само да знаех как по-тактично да ти обясня, че теб можем да те жертваме, но мен не.“
Найтхоук сви рамене и кимна в знак на съгласие.
— Добре. По-късно.
Младият човек възнамеряваше да поръча по още едно питие, когато Синия с шестте пръста внезапно се приближи към масата.
— Здравей, Ито! — каза той с дълбокия си басов глас. — Видях те като влезе. Къде, по дяволите, се запиля напоследък?
— Ами, тук-там — отвърна неопределено Киношита.
— Последното, което чух, беше, че стреляш някакви негодници в Пръстена.
— Отказах се — отвърна Киношита. — Реших, че ми харесва идеята да доживея до старини.
— Да, съвсем не е зле да прехвърлиш четиридесетте — съгласи се Синия с шестте пръста. Той се обърна и се втренчи в Найтхоук. — Кой е приятелят ти? Изглежда ми познат, но не мога да се сетя.
— Казва се Джеф — усмихна се Киношита.
Найтхоук протегна ръка и Синия уви шестте си пръста около нея.
— Драго ми е, Джеф. Бил ли си друг път тук в Границата?
— Не — отговори Найтхоук.
— Е, ако си поне наполовина като приятеля си, ще се оправиш без никакъв проблем — втренчи се в него Синия. — Дявол да го вземе! Мога да се закълна, че съм те виждал някъде преди.
Той се замота наоколо да поздрави другите посетители. Киношита се обърна към Найтхоук.
— Някоя стара холография, сигурно — предположи той. — Почти мога да позная кога и къде, защото преди да навършиш двадесет и три ти носеше огромни, извити нагоре мустаци. Не си приличаше много, но изглеждаше с десет години по-възрастен.
— Не съм бил аз на холографията — отговори Найтхоук. — Бъркаш ме с него.
— Ти си него, в известен смисъл — каза Киношита. — След като вече поработих с теб, в много отношения.
Найтхоук поклати глава.
— Той е стар човек, умира от ужасна болест. Аз съм млад и целият ми живот е пред мен. Веднъж да приключа с тази работа на Солио II — имам много места да посетя и много неща да свърша.
— Какви неща? — попита Киношита.
Найтхоук чукна с показалец по главата си.
— Тези неща може да ми изглеждат истински, но зная, че не са моите спомени. Ще ги заменя с истински. Там отвън има цяла галактика за откриване и толкова много за преживяване.
— Изглежда сериозно си мислил за това.
— Ами, работил съм цял живот — всичките ми четиридесет и осем дни. — Найтхоук се усмихна неловко при елементарния си опит за хумор. — Нямам търпение да дойде първата ми ваканция. — Той спря замислено. — Въпреки че засега само ще поспя една нощ, без да съм включен в Образователен диск.
— Налагаше се — отвърна Киношита. — Отгледан си противоестествено за един месец, вместо за двадесет години живот. Не можехме да те изпратим на мисия без никакви знания и без социални умения. По дяволите, дори нямаше да можеш да говориш, ако не бяха Дисковете!
— Зная и съм благодарен за това — каза Найтхоук. — Но все пак аз ще заживея моя живот, веднага щом спася неговия. — Той се огледа из стаята, над закачените на стената глави, след това отново погледна Киношита.
— Искам да го видя преди да тръгна.
Киношита поклати глава.
— Може и да не оживее, ако го събудим пак — това няма да стане преди да открием лекарство.
— Няма нужда да говоря с него — настояваше Найтхоук. — Просто искам да го видя.
— Казват, че изглежда отвратително.
— Не ме интересува. Той е единственият ми роднина.
— Няма да ти позволят, Джеф. Защо не отложиш за след като си свършиш работата и след като учените намерят начин да го излекуват?
— Учените не са направили никакъв прогрес в последния век. Тогава как да се надявам, че ще открият лек сега?
— Казаха ми, че са близо. Просто прояви малко търпение.
Найтхоук поклати глава.
— Нямам нито майка, нито баща. Имам само него.
— Но не е толкова просто, нали? — каза Киношита.
— Защо мислиш така?
— Защото вече ти казах колко неприятно преживяване ще е да го видиш. Кажи ми, каква е истинската причина?
— Искам да видя какво ме очаква, ако не открият онова лекарство.
— Има достатъчно неща, за които трябва да мислиш, Джеф. Няма нужда непрекъснато да си представяш какво може да ти причини тази болест.
— Какво ще ми причини.
— Може да ти причини. Не е сигурно, че ще се разболееш от нея.
— О, стига, моля ти се. Аз не съм му син; аз съм му копие. Ако той е болен от това, и аз ще се разболея.
— Може да намерят ваксина до две години или до десет, или двадесет, физически, ти си на двадесет и три години. Той се е разболял едва като е наближил четиридесет.