— Добре — ядоса се Найтхоук. — Ти имаш отговор за всичко. За кого работят?
— Нямам отговор за всичко, но мисля логично — отговори Дядо Коледа. — Първо си задай въпроса кой иска Маркиза да умре и всичко си идва на мястото.
— Няма обявена награда за него — намръщи се Найтхоук. — Сам го каза.
— И за теб няма обявена награда, но мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем, че има хора, които искат да умреш.
Найтхоук наведе замислено глава.
— Не зная.
— Е, предполагам, че не са много четиримесечните, които могат да отговорят на такъв въпрос — каза Дядо Коледа. — Но ще трябва да пораснеш бързо, ако искаш да оцелееш.
— Спести ми лекцията и дай по същество — промърмори Найтхоук раздразнено.
— Добре — отвърна Дядо Коледа. — Първо, кой те изпрати да убиеш Маркиза?
— Полковник Ернандес от Солио II.
— Е, и?
— Какво е, и? — попита Найтхоук. — Той ми каза, че Маркиза знае кой е убил Трилейни.
— Маркиза е знаел, добре — продължи Дядо Коледа. — Но това означава, че и Ернандес е знаел.
— Какво искаш да кажеш?
Възрастният мъж запали пура и се настани удобно в стола си.
— Нека направя някои хипотези.
— Давай.
— Да кажем, че се казвам Ернандес. Аз съм шеф на сигурността на Солио II години наред, което означава, че командвам най-добре тренираните въоръжени човешки сили на планетата. Ще наречем най-големия шеф президент, въпреки че той е просто един по-голям от другите тиранин. Дотук ясно ли е?
— Ясно е — потвърди Найтхоук.
— Да приемем, че реша, че ще бъда по-добър президент от Трилейни. Какво бих направил?
— Щеше да го убиеш.
Дядо Коледа поклати глава.
— Прекалено много хора могат да станат свидетели, шансът да ме видят е твърде голям. Но това не означава, че не мога да изпълня плана си. Трябва само да се свържа с някой престъпник, който действа на моята планета — и който би искал да краде повече — и да му предложа той да го направи. Бих могъл да му платя, но по-скоро ще му простя всички минали престъпления и ще му обещая да не го закачам за в бъдеще. Така… Мен не ме интересува дали Маркиза ще дръпне спусъка или ще наеме някой друг; интересува ме само Трилейни да умре. И той изпълнява задачата.
— Но ти не ставаш президент.
— Зная — усмихна се Дядо Коледа. — Не съм познал. Не забравяй, че Трилейни е отишъл в операта да помири две враждуващи фракции. Ами ако никоя от тях не е била достатъчно силна да поеме властта, но пък и двете са достатъчно силни да ми попречат да стана президент? Всъщност, изведнъж ми се налага да доказвам, че не съм имал нищо общо с убийството. — Той спря и дръпна от пурата си. — Не мога да предам Маркиза. Той няма да отиде на сигурна смърт, без да спомене за мен. Затова искам да го убия. Е, как да направя така, че никой да не разбере?
— Наемаш мен.
— Точно така — кимна Дядо Коледа. — Не защото си най-добрият убиец в галактиката, въпреки че това е добра причина да те наема. Настоявам да клонират Перфектния убиец, защото зная, че копието ще бъде на два-три месеца, когато дойде в Границата. Трябва ми някой, който не само може да убие Маркиза, но е и толкова наивен, толкова невинен, че през цялото време да не събере две и две и да се сети защо съм го поставил в ситуация, в която по-скоро трябва да убие Маркиза, отколкото да го доведе.
— Интересна хипотеза — промърмори Найтхоук сконфузено. — Но какво общо има всичко това с Малой и Мелисанда?
— Мелисанда е шпионка на Ернандес — отговори възрастният мъж. — Не е била там, за да се влюбиш в нея. Била е, за да спи с Маркиза и да уведоми Ернандес, ако той реши да се разприказва или да изнудва Ернандес, което е по-вероятно.
— А Малой?
— Съмнява ме да е работил за Ернандес. От това, което ти ми каза, ако не си се появил, Маркиза е щял да го убие или пък да замръзне, докато се опитва да избяга. Не, предполагам, че Мелисанда е докладвала, че си се сприятелил с него и тогава Ернандес го е наел. — Дядо Коледа дръпна от пурата и погледна Найтхоук. — Е, какво мислиш?
Джеф мълча известно време, след което погледна възрастния мъж.
— Най-вероятно си прав — призна той.
— Вероятно?
Найтхоук удари гневно с юмрук по дръжката на стола.
— Добре, прав си. Точка. Доволен ли си?
— Благодаря — усмихна се Дядо Коледа. — Да разбирам ли, че сега ще поемеш курс към Пръстена?
— Не съм решил.
— Но нали разбра каква измамна кучка е твоята Перла от Маракайбо!