— Колко време ще отнеме това?
— Зависи — отговори Дядо Коледа. — На какво разстояние сме от Лилавия облак, Теразейн или Антарес III?
— Нямам представа — отвърна Найтхоук.
— Нито пък аз. Затова имаме навигационен компютър.
След минута корабът ги уведоми, че най-близката от трите планети, Лилавия облак, е на седемнадесет часа път.
— Поеми курс към Лилавия облак — каза възрастният мъж и си поръча още една бира.
— Там живее някой от твоите фалшификатори, така ли?
— Един от отговорниците по екипировката ми — поправи го Дядо Коледа с усмивка.
— Екипировка?
— Ще видиш — увери го Дядо Коледа.
Двадесет и трета глава
Лилавия облак не беше много известна планета, въпреки че официално бе в границите на Олигархията. Беше определена за селскостопанска планета още в началото на човешката експанзия и осигуряваше храна за петнадесет околни миньорски планети. Ала почвата не беше много богата на хранителни вещества и скоро планетата остана в сянката на други светове с далеч по-добри ресурси.
Лилавия облак бе изоставен и забравен за близо две хилядолетия. Тогава в една от планинските вериги бе открито злато. Не беше много и жилите скоро се изчерпаха, но вече бяха направени пет-шест търговски града. От тях все още съществуваха два. В единия пребиваваха работниците от големите корпорации, които бяха поели контрол над изоставената земя и отглеждаха устойчиви хибридни култури. Другият град играеше ролята на спирка за зареждане на гориво на път за Вътрешната граница.
Найтхоук насочи кораба си към Томахавката, вторият търговски град на Лилавия облак. След като кацнаха той и Дядо Коледа слязоха, минаха покрай една колона реклами и холографии на издирвани престъпници и се качиха на един въздушен автобус до града.
— Тук съм идвал — каза Дядо Коледа като наближиха един малък ресторант. — Готвят невероятно.
— Чудесно — кимна Найтхоук и двамата влязоха вътре. — Вече ми се повръща от менюто в кораба.
Възрастният мъж избра една маса и седна.
— Менюто е много добро. Проблемът е, че всичко е от соеви продукти. А тук можеш да хапнеш истинско месо — от мутирали бизони, които отглеждат на няколкостотин километра по на запад. Само да ги видиш тези добичета: кърваво червени и почти по три тона парчето. Много са вкусни.
— Как се казват? — попита Найтхоук.
— Червени бизони — отговори Дядо Коледа. — Вземи си филе. Разкошно ястие.
Поръчаха си и докато чакаха да им донесат храната, Найтхоук се обърна към Дядо Коледа:
— Къде се намира твоят човек?
— Малко по-нагоре по улицата.
— Сигурен ли си, че не се е преместил някъде?
— Разбира се, освен това той е тя.
— Как изобщо си я намерил на такава забутана планета? — попита Найтхоук.
— Срещнах едни колеги с по-достоверни документи от моите и ги попитах къде са им ги направили.
— Аз не бих се надявал да ми разкрият такъв източник.
— Имах партньор по това време. Един младеж, приличаше на теб. — Дядо Коледа се ухили. — Бих казал, че този от тях, който оцеля, доста охотно сподели информацията.
— А-ха, ясно — промърмори Найтхоук. В този момент храната пристигна. Той отряза малко парче месо, сдъвка го замислено и кимна одобрително.
— Както и да е — продължи Дядо Коледа, — дойдох тук, представих се като й върнах документите на убития крадец и й намекнах, че тъй като съм я лишил от няколко клиента, най-справедливо ще е да заема тяхното място. Проведохме кратки преговори и това е.
— Щом е толкова добра, защо имаш фалшификатори и на Теразейн и Антарес III?
— Невероятна пържола — Дядо Коледа си отряза парченце. — Никога не знаеш точно в кой момент ще оклепаш някоя самоличност или спешно ще ти притрябва друга, а не можеш да препускаш през половината галактика да си направиш нови документи. В цялата проклета галактика да има най-много десетина фалшификатори.
— Човек би помислил, че са повече — учуди се Найтхоук.
— Бяха повече.
— Какво им се случи?
— Хора като теб им се случиха — каза Дядо Коледа. — Конкуренцията в този бизнес е много голяма. Човек с твоите способности може да натрупа доста прилично състояние — един фалшификатор те наема да убиеш друг и така нататък. Всъщност много хора от твоето поприще са се занимавали точно с това.