След като приключиха с яденето, възрастният мъж се облегна назад:
— Е, не беше ли добро, както ти казах?
— Даже по-добро — отговори Найтхоук и избърса устата си с ръкав. — Никога няма да пропускам да се отбия тук, когато идвам в този край на Олигархията.
— Знаеш ли какво — каза Дядо Коледа, — преди да си тръгнем, ще купим двадесет-тридесет пържоли от червен бизон и ще ги сложим в корабната кухня.
— Звучи чудесно — съгласи се Найтхоук.
— Нека аз да платя — възрастният мъж натисна с палец един сензор. — Ти нямаш никакви сметки в Олигархията, а ако използваш тази от Границата, ще отнеме цяла вечност.
Компютърът разпозна отпечатъка му за по-малко от двадесет секунди и откри банковата му сметка на една близка планета.
— Сега какво ще правим? — попита Найтхоук, когато двамата станаха и тръгнаха към вратата.
— Сега ще отида при моята позната и ще се спазаря за всичко, което ни трябва — каза Дядо Коледа. — Може би е най-добре да не идваш с мен. Тъй като не те познава, би могла да не ни пусне да влезем.
— Няма проблем — съгласи се Найтхоук. Той се огледа, като излязоха от ресторанта. — Ще бъда в онзи бар отсреща.
— Добре — каза Дядо Коледа. — Ще се видим след двайсетина минути.
Найтхоук кимна и тръгна бавно към таверната. Вътре беше слабо осветено. Имаше колкото хора, толкова и извънземни. Той влезе, огледа се за свободна маса, видя една и тръгна към нея.
Седна, запали една малка, тънка пура и се огледа наоколо. Въпреки че беше в Олигархията, мястото бе примитивно дори за стандартите на Границата. Мебелите бяха от някакво местно твърдо дърво и не се носеха във въздуха, нито се нагаждаха спрямо тялото; всъщност единствената им функция беше просто да бъдат там. Въпреки че беше слабо, осветлението бе пряко: лампите не се нагаждаха да не дразнят зениците, а просто хвърляха мъждива светлина в помещението. Барът също беше направен от грубо дърво. Не блестеше, не искреше, нито пък светеше. В помещението липсваше и модерен компютър. Един дребен трикрак извънземен от планетата Моултой II ходеше от маса на маса, вземаше поръчки и сервираше питиета, докато барманът, който беше човек, правеше питиетата и пълнеше чекмеджето на касата с постоянно отегчено изражение.
Дребният моултоец дойде до Найтхоук и заговори в машинката за превод.
— С какво да ви бъда полезен, сър?
— Донеси ми една Прашна уличница.
— С удоволствие бих ви угодил, сър, но това е таверна, не бордей. Съжалявам, но не мога да ви предложа никаква проститутка.
— Така се казва питието.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Никога не съм го чувал.
— Сигурно можем да напишем цяла книга с неща, които никога не си чувал — каза Найтхоук. — Просто кажи на бармана какво искам. Той трябва да знае.
— Имате ли някакво друго предпочитание, в случай, че и той никога не е чувал за Прашна уличница?
— Направи каквото ти казах.
Моултоецът се поклони и отиде, клатушкайки се, до бара, където барманът кимна и започна да приготвя Прашната уличница. Когато я направи, моултоецът чинно я донесе на Найтхоук.
— Чувал е за такова питие, сър.
— Защо ли не съм изненадан? — каза Найтхоук саркастично.
— Нямам представа защо не сте изненадан — отговори моултоецът, — но ако трябваше да налучквам, щях да предположа, че хората обичат това питие.
Найтхоук го изгледа, без да отговори; най-накрая извънземният се почувства неловко и се заклатушка към друга маса да обслужи някакви лодинити.
Найтхоук отпи от питието си и реши, че барманът може и да е чувал някъде за Прашна уличница, но едва ли някога е приготвял това питие. В този момент влезе Дядо Коледа и дойде при него.
— Още ли работи?
— Казах ти, че всичко ще е наред — Дядо Коледа се отпусна уморено на стола.
— Е?
— Може да уреди онова, което искаме.
— Кога ще стане?
— Утре, ако ни устройва.
— Не е лошо.
— Само че има един малък проблем — въздъхна Дядо Коледа. — Ала не е нещо, с което не можем да се оправим през нощта или в краен случай до утре — побърза да добави той.
— Какво има?
— Тя работи с един компютърен специалист, който оправя финансовите преводи — каза възрастният мъж. — И този младеж твърди, че полицията следи всичките ми банкови сметки в Олигархията.
— Какво означава това?
— Означава, че всеки път, когато плащам, се включва сигнал в полицията и проследява на кого плащам.
— По дяволите, значи знаят, че си тук на Лилавия облак — извика Найтхоук. — Плати вечерята, помниш ли?
— Зная.
— Тогава какво ще правим?