— Не ставай мелодраматичен, Джеферсън — Динисен се опитваше да се овладее. — Нямаме казани с протоплазма, много добре го знаеш. Просто искаме да поговорим.
— Ако имаш нещо за казване, говори сега.
— Ние не сме ти врагове, Джеферсън — продължи Динисен. — Ние те създадохме. Като роднина си ни.
— Странно — каза Найтхоук. — Аз не ви чувствам роднини.
— Трудно е да се разбере човек с теб, Джеферсън — каза Динисен. — Променил си се, откакто те видях за последен път. Какво ти се е случило, синко?
— Не съм ти син и това, което ми се случи, е галактиката. Видях я и нямам намерение да се връщам обратно.
— Никой не те кара да стоиш на Делурос VIII — каза Динисен. — Ще бъда напълно откровен с теб: ти представляваш огромна инвестиция по отношение на време, пари и технологии. Това, че си жив, означава, че си се сблъскал с боклуците, които живеят в Границата и си съумял да оцелееш. Ще имаме много изгодни поръчки за теб.
— Повечето от боклуците, с които се срещнах, ще погледнат снизходително на някой адвокат — засмя се Найтхоук. — На който и да е адвокат. Но най-вече на теб.
— Защо се държиш така? Просто искаме да те прегледаме и да се уверим, че си здрав. Един ден и те пускаме. Толкова много ли искаме?
— Имам работа.
— Нашата работа?
— Моята работа.
— Нямаш никаква работа! — избухна Динисен. — Ти нямаш и шест месеца, за Бога!
— Грешиш — каза Найтхоук студено. — Аз съм Перфектния убиец и съм бил вече стар, когато твоят пра-прадядо е нямал шест месеца.
Джеф прекъсна връзката.
— Е? — обърна се той към Дядо Коледа.
— Дразня ли те като те наричам „синко“? — попита възрастният мъж.
— Не. Но се дразня, когато той ме нарече така — спря и се усмихна неочаквано. — По дяволите, ядосва ме даже като ме нарича Джеферсън.
— Е, надявам се да си останал доволен от разговора си с него, защото ще ти струва скъпо.
— Пари?
— Всичко друго, но не и пари — отговори Дядо Коледа. — Обзалагам се, че вече се е свързал с Ернандес да го предупреди, че не спазваш правилата.
— Защо?
— Защото той и хората му са създали перфектната машина за убиване и изведнъж ти следваш своя собствена програма. Не знаят каква е тя, но ще предупредят човека, който те е наел. — Дядо Коледа се усмихна неочаквано. — А можеш да бъдеш сигурен, че той ще знае каква ти е програмата.
— Надявам се — каза Найтхоук. — Той е отговорен за всичко: за Трилейни, мен, Маркиза, Мелисанда, Малой, за всичко. Искам да го гледам в очите, когато го убивам.
— Охраната му е страшно добра — отбеляза Дядо Коледа. — Може да успееш да го зърнеш само за секунда.
— Това ще ми е достатъчно.
Двадесет и шеста глава
Продадоха кораба веднага щом стигнаха Вътрешната граница, след което поеха с нов кораб и с новите си самоличности право към Солио II.
— Знаеш ли — обади се Найтхоук, когато бяха на половин час път от Солио, — зная защо аз отивам там, но представа си нямам ти защо си тръгнал към Солио.
Дядо Коледа сви рамене.
— Защо не? На Солио има църкви, както на всяка друга планета.
— Освен това има и най-добрата охрана. Можем да ги заблудим за малко с всичките неща, които взехме от Лилавия облак, но най-накрая ще ни разкрият. Ако не преди да убия Ернандес, то след това. Така или иначе, всеки, който е бил забелязан с мен, ще се класира за едно от първите места в списъка на издирваните.
— Искаш ли да си тръгна? — попита Дядо Коледа.
— Не съм казал такова нещо — отвърна Найтхоук. — Попитах защо още не си си тръгнал?
Възрастният мъж се облегна на стола си, загледа се в тавана и въздъхна тежко.
— Мисля, че преди всичко от любопитство.
— Да видиш дали си бил прав, че Ернандес е наел Маркиза? — попита Найтхоук озадачен.
Дядо Коледа поклати глава.
— Не, за това съм сигурен. Ако не е точно така, тогава е нещо подобно. Тези типове обичат лъжите и хитростите, както ние с теб обичаме пържоли от червен бизон.
— Тогава какво ти е любопитно?
— Ти.
— Аз?
— Да — каза дядо Коледа. — Искам да видя наистина ли си толкова добър, колкото си мисля, че си.
— Това комплимент ли е?
— Зависи. Не мисля, че можеш да откраднеш момичето и да излетиш от планетата, но искам да видя докъде ще стигнеш в опита си.
— Пропусна това, че ще убивам Ернандес.
— Да, и това.
— Най-трудната част от задачата ще е да се добера до него — замисли се Найтхоук. — Щом го убия, всичко ще си дойде на мястото.
— Мислил ли си как ще стигнеш до него? — попита Дядо Коледа.
Найтхоук запали една малка, тънка пура.