Найтхоук огледа внимателно обстановката.
— Опитвам се да си спомня къде е Службата по сигурността. — Най-накрая сви рамене. — Няма значение, ще я намерим по-късно. Нека си запазим стаи.
Регистрираха се в един от хотелите и се срещнаха след няколко часа, за да вечерят.
— Разбра ли къде е? — попита Дядо Коледа.
— Службата по сигурността ли? — изръмжа Найтхоук. — Да, на осемстотин метра е оттук.
— И сигурно гъмжи от въоръжени мъже?
— В момента — да — отвърна Найтхоук. — Ще минем по-късно, за да видим как изглежда по тъмно.
Вечеряха в ресторанта на хотела. Почти през цялото време Дядо Коледа се оплакваше, че месото било блудкаво в сравнение с това от червен бизон. Изчакаха да се стъмни, след което излязоха и тръгнаха към голямата сграда, в която се намираше офисът на Ернандес.
— Нервен съм — каза Дядо Коледа.
— Защо? — попита Найтхоук.
— Не зная. Може би защото дотук не беше трудно. Непрекъснато си мисля, че някой ни наблюдава и се готви да ни нападне.
— Ще съжалява — каза Найтхоук с мрачна усмивка. — Така както се разхождам, имам около тридесет монети от доларите на Мария Тереза.
— Имаш предвид, че вече си сглобил пистолета? — попита Дядо Коледа.
— Помислих си, че ще бъда по-дискретен, ако го направя в стаята си, не пред Службата по сигурността — каза Найтхоук сухо.
Дядо Коледа не спираше да се оглежда нервно наляво-надясно. Най-накрая Найтхоук спря и се обърна към него.
— Виж, ако ще се успокоиш като обереш няколко църкви, ще ти подбера една-две и…
— Не искам да обирам църкви.
— Е, определено трябва да направиш нещо с ръцете си — каза Найтхоук. — Даже мен изнервяш така.
— Съжалявам — Дядо Коледа мушна ръцете си в джобовете.
— Добре — каза Найтхоук и потупа приятеля си окуражително. — Да вървим!
Минаха още няколко пресечки и накрая се озоваха пред една голяма сграда.
— Това ли е? — попита възрастният мъж.
— Да.
— Е, как ще проникнеш — отпред, отзад или отстрани?
— Отпред — отговори Найтхоук. — Нали затова съм студент от Аристотел? Утре ще дойда и ще си уговоря среща.
Тъкмо си тръгваха, когато се отвори един прозорец на третия етаж и облечена в лъскаво жена излезе на балкона. Беше Мелисанда, цялата в злато.
— Това е тя! — прошепна Найтхоук.
— Знаех си, че онези документи за самоличност са прекалено добри, за да са истина — промърмори Дядо Коледа.
— Какво имаш предвид?
— Те знаят, че сме тук, синко, или най-малкото ни очакват всеки момент — прошепна възрастният мъж. — Погледни я, облечена в злато и диаманти, облегната на парапета. Използват я като примамка.
— За мен?
— За кого друг?
— И си мислят, че ще нахлуя в сградата, ще застрелям всеки, който ми се изпречи на пътя и ще стигна до третия етаж, понеже тя стои там? — продължи Найтхоук.
— Да — каза Дядо Коледа. — Много са глупави, нали?
— Определено.
— Е, какво ще правим сега? — попита възрастният мъж. — Ще се връщаме в хотела ли?
— Ти можеш да си ходиш, ако искаш.
— Ами ти?
— Аз ли? — попита Найтхоук. — Аз ще нахлуя в сградата, ще застрелям всеки, който ми се изпречи, и ще стигна до третия етаж.
— Мисля, че току-що ти обясних: те само това и чакат — сопна се Дядо Коледа.
— Те очакват човек — отвърна Найтхоук като провери специалния пистолет и го пъхна обратно в джоба си. — Но ще си имат работа с Перфектния убиец.
Джеф се обърна и тръгна по украсените стълби към главния вход.
Двадесет и осма глава
Найтхоук влезе в сградата като мина през охранителния скенер, без да задейства алармата. След минута колебание Дядо Коледа го последва на подобаваща дистанция.
Зад едно бюро в главното фоайе седеше млад мъж. Той погледна Найтхоук с отегчено изражение на навъсеното си лице.
— Мога ли да ви помогна?
— Казвам се Ландис, Винс Ландис. Студент съм на Аристотел. Бих искал да си уговоря интервю с полковник Джеймс Ернандес.
— Работа ли търсите?
— Казах ви — искам да го интервюирам.
— В каква връзка?
— Не виждам какво ви интересува — отвърна Найтхоук.
— С грубост няма да си уредите интервю — каза младият мъж учтиво. — Трябва да зная целта на молбата ви.
— Специализирам шифри и комуникации — отвърна Найтхоук. — Искам да говоря с него относно употребата на шифрите в неговата работа.
— Ще му предам вашата молба, мистър Ландис — каза мъжът. — Имате ли адрес, на който да ви намерим?
— Ще изчакам тук.
— Може да отнеме дни, дори седмици да си уредите среща — усмихна се мъжът. — И то ако изобщо се съгласи да ви види.