— Нямам на разположение дни или седмици — отвърна Найтхоук. — Напускам Солио II след няколко часа. Ще трябва да стане веднага.
— Не подлежи на обсъждане.
— Свържете се с него, нека той да реши.
— Нареждате ли ми? — попита младият мъж и се изправи.
— Опитвам се да ви спася живота — каза Найтхоук. — Обадете му се!
— Няма да го направя!
Найтхоук извади пистолета си и го застреля на място. Мъжът се строполи зад бюрото. Без да го поглежда втори път, Джеф се отправи към най-близкия асансьор.
— Не тръгвай натам! — каза един глас зад него. Той се обърна и видя Дядо Коледа.
— Би трябвало някой да наблюдава фоайето — продължи възрастният мъж. — Знаят, че си убил този младеж. Ако се качиш в асансьора, ще им направиш удоволствието сам да влезеш в капан. Когато се опиташ да излезеш, ще те чакат толкова въоръжени хора, че дори ти няма да можеш да се справиш с тях. Ако бях на твое място, щях да потърся стълбището. Дори да тръгнат по петите ти, ще имаш малко повече място за маневри.
— Да, прав си — съгласи се Найтхоук и се насочи към украсените извити стълби, които водеха към горните етажи на сградата. — Пази се като почне стрелбата!
— Аз не съм герой, синко — увери го Дядо Коледа. — Щом започнете да стреляте, оставаш сам.
— Това изобщо не ме притеснява.
— Така си и мислих — каза Дядо Коледа сухо.
С пистолет в ръка, Найтхоук се заизкачва по стълбите, нащрек за каквото и да било движение над и под него. Стигна до втория етаж без нищо да се случи. После, докато се канеше да тръгне към третия етаж, зад него се отвори врата и два лазерни лъча улучиха парапета. Той се завъртя бързо и стреля три пъти. Двама мъже, и двамата с лазерни пистолети в ръка, паднаха на пода.
— Добре се справи — чу се гласът на Дядо Коледа отзад.
— Благодаря — промърмори Найтхоук.
— Пази се — каза Дядо Коледа. — Следващия път няма да бъдат толкова глупави.
Найтхоук огледа стълбището. При тази извивка, главата му щеше да стане мишена на някого от третия етаж, преди да успее да види къде да стреля.
— Прав си — съгласи се пак той.
Отстъпи назад и прецени вариантите, след което се обърна и бързо влезе в офиса, от който стреляха по него. Имаше голям прозорец. Той го отвори и се надвеси навън. Външните стени на сградата бяха гладки като стъкло; беше невъзможно да се изкачи оттам.
Той се върна в коридора и взе оръжията на убитите. След като вече се знаеше, че е тук, имаше нужда от колкото се може повече оръжия.
Приближи се до стълбите и спря. Трябваше да има друг път до третия етаж, освен стълбите и асансьора. Може би служебен асансьор. Тъкмо щеше да го потърси, когато се отвори врата в другия край на коридора. Излезе един мъж, видя го и започна да крещи. Найтхоук бързо възстанови тишината като го простреля с лазерния пистолет.
Със сигурност имаше служебен асансьор, но нямаше време да го търси. Освен това, ако тръгнеше по коридора, щеше сам да елиминира възможностите си, тъй като асансьорът и стълбите щяха да останат зад него и нямаше да им е трудно да го спипат натясно.
Оставаше да тръгне по стълбите. Той започна да се изкачва по тях приклекнал, със специалния пистолет в едната ръка, с лазерния в другата — не много бързо, за да не стане лесна мишена, не толкова бавно, че Ернандес да успее да прати още хора да го пресрещнат. Когато преполови пътя до горе, точно преди тези от третия етаж да видят главата му, той измери ъглите с очи и отново стреля с лазерния пистолет като го държеше неподвижно, докато смъртоносният лъч не проникна през тавана. Чуха се изненадани възгласи и писъци от болка и той разбра, че е убил поне един от хората, които го чакаха. Проблемът беше, че не знаеше още колко остават и къде се намират.
Изведнъж чу стъпки под себе си и се обърна като очакваше да види Дядо Коледа. Вместо него видя униформен пазач, който се прицелваше. Найтхоук се хвърли на земята и стреля като се изтърколи две стъпала надолу. Надигна се, колкото да погледне и видя, че пазачът е мъртъв.
Стреля нагоре напосоки, колкото да попречи на онези над него да се приближат, но знаеше, че не може да стои още дълго на стълбите, приклещен между етажите. Тъкмо беше решил да се върне на втория етаж и да потърси друг начин да се добере до офиса на Ернандес, когато чу отгоре гласа на Мелисанда.
— Джеферсън!
Той спря за миг, след което прибра специалния пистолет в джоба, хвана по един лазерен във всяка ръка, засипа с лазерни лъчи всяка частичка от третия етаж, която виждаше и хукна по стълбите, които вече бяха почнали да пушат. Двама мъже се изправиха срещу него и двамата бяха мъртви още преди Найтхоук да стигне последното стъпало. Още две тела лежаха на пода, простреляни преди това.