— За нея — прошепна с мъка той.
— Аха — усмихна се Ернандес. — Не съм предполагал, че някой може да бъде толкова незрял или глупав. — Той се обърна и нареди нещо на някого, който беше извън погледа на Найтхоук.
— Ела да кажеш сбогом на смелия млад герой, който дойде да те спаси от моите зверски лапи.
Изведнъж до Найтхоук се появи Мелисанда.
— Ти си глупак — каза тя.
През него премина конвулсия от болка.
— Знам.
— Сега ще умреш.
— Всички умират — задави се с кръв той.
— Можеше да останеш в Олигархията — извика гневно Мелисанда.
— Сигурно — прошепна той. Зави му се свят от болка.
— Тогава защо не остана там?
Устните му се движеха, но не отрониха никакви думи.
— Много трогателно — каза Ернандес, — но мисля, че е време за последния изстрел. Имаш ли да кажеш нещо в заключение?
Устните отново се помръднаха без звук.
— Наведи се и ми кажи какво казва — нареди Ернандес.
— Защо аз? — попита Мелисанда.
— Ти си спала с него. Кой предлагаш да чуе последните му думи?
Тя изгледа Ернандес свирепо, коленичи до Найтхоук и се наведе, докато ухото й стигна до устните му.
Изведнъж се разнесе изстрел и момичето със синя кожа потръпна в спазъм само веднъж, след което се изтърколи с дупка с размера на монета върху гърдите си.
— Спестих ти главоболието — прошепна Найтхоук.
Ернандес изрита пистолета от ръката му и насочи своя към главата му.
Епилог
Погребаха Найтхоук на следващата сутрин в безименен гроб до Перлата от Маракайбо.
Дядо Коледа се разхождаше из огромното гробище, без да поглежда встрани и без да обръща внимание на десетките въоръжени, униформени мъже, които следяха всяко негово движение. Щом стигна до гроба спря, скръсти спокойно ръце пред себе си и наведе глава.
— Мислех си, че ще те видя на церемонията — каза Ернандес като се присъедини към него.
— Мразя службите.
— Но харесваш църквите.
— Тази беше малка — каза дядо Коледа. — Нямаше почти нищо за крадене, освен кръста зад олтара.
— Как разбра? — попита Ернандес. — Никой не те е видял да го оглеждаш.
Възрастният мъж се усмихна.
— Ако хората можеха да ме забележат като подготвям някой удар, мислиш ли, че щях да се задържа в този бизнес?
— Имаш право — призна Ернандес. — Но може да се поспори. От тази сутрин вече не си в този бизнес.
— Пази тишина, имай малко уважение към покойните — каза Дядо Коледа.
— Като приключиш с молитвата си за него, можеш да кажеш някоя и за себе си — продължи Ернандес. — Ще го последваш, където и да е той.
— Не ставай глупав — поклати глава Дядо Коледа спокойно. — Нали не мислиш, че ще се появя тук беззащитен?
Ернандес огледа гробището.
— Не виждам никаква охрана.
Дядо Коледа се ухили.
— Няма и да видиш — освен ако не ме убиеш.
— Какво те пази?
— Не е тук мястото да обсъждаме глупави светски проблеми — отсече Дядо Коледа.
— А кое е мястото?
— Имаш ли нещо за пиене в офиса си?
— Разбира се — отвърна Ернандес.
— Значи там става.
Двамата се обърнаха и тръгнаха през гробището, след което влязоха в красивата сграда на Службата по сигурността и се качиха на третия етаж.
— Доста по-лесно е да се влезе тук днес — отбеляза Дядо Коледа. — Колко от твоите хора умряха, преди да го убиеш?
— Предостатъчно — каза Ернандес мрачно.
— Бързичко си почистил бъркотията — огледа се Дядо Коледа.
— Изглежда по-добре, отколкото е — отвърна Ернандес. — Имаше някои структурни щети по стълбището. Всеки над втория етаж трябва да се движи с асансьор.
— Е, щом всичко свърши, много неща изглеждат по-добре, отколкото са — каза Дядо Коледа. — Не искам да мисля колко индустрии щяха да погинат, ако не беше така.
— Спести ми проповедите си.
Стигнаха вратата на офиса — Ернандес мина през проверка на ретината и отпечатък от дланта на скенер, след което вратата се плъзна в стената.
— Какво ще пиеш?
— Всичко, само да е алкохол.
Ернандес наля две чаши и подаде едната на Дядо Коледа, който беше седнал на един кожен стол, след което се настани зад бюрото си.
— Добре, старче — каза той, — какво мислиш, че имаш срещу мен?
— Ти си наел Маркиз Куинсбъри да убие президента Трилейни — отвърна Дядо Коледа. — След това си поръчал да създадат Найтхоук, който да убие Маркиза, за да можеш да потулиш работата.
— Защо бих го правил? — попита полковника и запали тънка пура от Антар.
— О, имал си много причини — отговори възрастният мъж и отпи от питието си. — Според мен си искал да заемеш неговия пост. Наел си Маркиза да убие Трилейни… но след това той е започнал да те изнудва. Може би е станал прекалено алчен и в един момент е трябвало да избираш дали да го убиеш или да бъдеш разкрит.