— Съгласен съм.
— Но защо не ми каза за ФБР? — попита рязко Рийл.
— Трябваше ли да знаеш? — контрира той.
— Мислех, че действаме като екип.
— Аз пък реших, че ако знаеше за появата на ФБР, вероятно щеше да действаш по друг начин.
— В смисъл?
— В смисъл, че теб те издирват.
— Между другото, какво им разказа за мен?
— Че агенцията ни е възложила задачата да спрем всичко това.
— А Гелдър и Джейкъбс?
— Вярват, че са били убити от хората, планирали днешния удар. А аз им казах, че разсъждават в правилна посока.
— Съмнявам се, че Ванс ще се задоволи с това. Не ми прилича на човек, който ще приеме нечии твърдения, вместо да проведе разследване и сам да си направи заключения.
— Права си. В полицията се опитах да спечеля малко време, нищо повече.
— Добре.
— Но нещата няма да спрат дотук, Джесика.
— Още от самото начало на това приключение си мисля само за това — каза тихо Рийл.
— Има начини да… — започна той.
— Не и в този случай, Роби — прекъсна го тя. — Той може да завърши само по един начин, който не е добър за мен. Но ти ще бъдеш окей. На твое място бих се върнала още сега и бих разказала на Ванс цялата истина. Колкото по-дълго се опитваш да ме прикриваш, толкова по-тежко ще стане за теб, когато всичко излезе наяве.
Роби дори не трепна.
— Наистина ли искаш да губим време в спор за подобни глупости? — хладно попита той.
— Не са глупости. Става въпрос за твоето бъдеще.
— Никъде няма да ходя, Джесика. Това е моето решение и аз възнамерявам да се придържам към него.
— Сигурен ли си?
— Никога повече не ми задавай този въпрос!
— Исках да се убедя, че достатъчно добре разбираш евентуалните последици.
— Някой е заповядал на Джонсън да ликвидира Кент. И аз искам да го пипна.
— Те ще се погрижат да разчистят след себе си, Роби. Всеки момент ще открият тялото на Джонсън. Този идиот е бил мъртъв още в момента, в който е натиснал спусъка срещу Кент. Няма начин да са го оставили жив.
— Ние с теб също подлежим на разчистване — отбеляза той.
— Прав си — отвърна с развеселен глас тя.
— Какво има? — подозрително я изгледа Роби.
— Разчистването ни дава шанс. Те искат да стигнат до нас, но за да успеят, трябва да се покажат, нали така?
— И шансът ни е да стреляме първи — каза той.
— Аз приключих с единичните удари, Роби. Време е за по-категорично послание.
— И как предвиждаш да стане?
— Просто трябва да ми се довериш. Както аз ти вярвах през цялото това време.
— Какво си намислила? Не разполагаме с нищо.
— Не съм детектив, но все пак направих някои базови проучвания — отвърна тя.
— За какво?
— За Роджър Лисицата.
— Знаеш ли кой се крие зад този прякор?
— Мисля, че знам.
— Доказателства?
— Има свидетел.
— Къде ще го търсим този свидетел?
— Не е нужно да го търсим — отвърна тя и продължи да крачи напред. После усети, че той не я следва, и се обърна. — Независимо от това, което ми каза току-що, аз искам да знам дали се оттегляш или не. При това веднага, защото, ако продължавам соло, ще се нуждая от известна корекция на плановете. Но и в двата случая нещата ще се случат.
— Заради приятелите ти?
— Просто не обичам да ме правят на глупачка. Не харесвам предателите. А също и заради приятелите ми, разбира се.
— С теб съм — каза лаконично той.
— Тогава тръгвай.
Роби я последва.
79
Белият дом.
Окото на урагана. Място, където хаосът се предхожда от напрегнато затишие. Човек можеше да усети завихрянето на ветровете на метри от ведрия покой.
Намираха се в Овалния кабинет. Мястото, което бе предназначено за символични мигове, отразявани от десетки фотографи. Днес фотографи нямаше, но въпреки това мигът беше символичен.
Роби седеше на един стол срещу директора на ЦРУ Еван Тъкър. Президентът беше изправил гръб на малко канапе, а до него, на друг стол, седеше съветникът по националната сигурност Гюс Уиткъм. Компанията се допълваше от Синия, който изглеждаше доста впечатлен от присъствието си сред толкова важни личности.
— Напоследък май се виждаме доста често, Роби — приятелски подхвърли президентът.
— Надявам се да не ни стане навик, сър — отвърна той.
Беше облечен с тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка, подхождаща на костюма. Обувките му блестяха. На фона на шарените вратовръзки на останалите приличаше на човек, който присъства на погребение. Най-вероятно на своето.
— Макар и бавно, подробностите за това, което се случи, продължават да пристигат — обяви Уиткъм.