— Съмнявам се, че някога ще научим цялата истина — обади се Тъкър. — Но никой не може да ме убеди, че Джим Гелдър е бил замесен. — Той стрелна с поглед Роби и добави: — А виновните за неговата смърт и тази на Дъг Джейкъбс ще отговарят пред закона.
Роби замълча и спокойно издържа на погледа му.
Президентът се прокашля и останалите изпънаха гърбове.
— Според мен избегнахме един много опасен удар, но сега не е време да празнуваме, тъй като ни чакат тежки моменти.
— Прав сте, господин президент — каза Тъкър. — Но искам да ви уверя, че ръководената от мен централа ще направи всичко възможно да се справи.
Роби и Уиткъм вдигнаха вежди и се спогледаха.
Съветникът изчака да се увери, че президентът няма да отговори на декларацията на Тъкър, после каза:
— Съгласен съм, че сме изправени пред много проблеми. Ако твърденията на господин Роби за наличието на предатели в ЦРУ се окажат верни…
— Моля да бъде отбелязано, че аз силно се съмнявам в истинността на подобни твърдения! — прекъсна го Тъкър.
Президентът вдигна ръце.
— Никой не е подложен на разпит, Еван. Според мен Гюс иска да изтъкне, че трябва да стигнем до дъното на всичко това. Доколкото сме в състояние, разбира се.
— Ако в ЦРУ има къртици, те трябва да бъдат разкрити и отстранени — твърдо рече Гюс Уиткъм. — Да не забравяме, че вече четирима души на високи постове бяха убити. А благодарение на господин Роби и ФБР успяхме да избегнем една ужасна катастрофа в Канада. Задачата ни в момента е да направим връзката между тези събития.
— Разбира се — рече Тъкър. — Не казвам, че не трябва да има разследване.
— Едно много задълбочено разследване — натърти Уиткъм.
— Разполагаме ли с нови сведения за убийците на Гелдър и Джейкъбс? — попита президентът.
— Още не — отвърна Синия.
Останалите се обърнаха да го погледнат, сякаш бяха забравили за присъствието му.
— Но се надяваме, че нещата ще се променят — добави той.
— А какво знаем за тази персона Джонсън? — попита президентът.
— Дик Джонсън — уточни Уиткъм след кратка справка с бележките си. — Бивш служител на ЦРУ.
Последното беше предназначено за Тъкър и президентът веднага реагира.
— Един от нашите преминава на страната на врага! — възнегодува той. — Как е възможно това, Еван?
— Джонсън беше тотално провален агент, сър. Ако не беше изчезнал, със сигурност щеше да бъде уволнен.
— Но не е само той, сър — намеси се Роби. — Половината от арестуваните в Канада двайсет и един души са свързани по някакъв начин с ЦРУ. Без да броим Рой Уест от Арканзас.
— Рой Уест беше уволнен! — остро реагира Тъкър. — А останалите са ми добре известни, Роби! Все пак благодаря за информацията — саркастично добави той.
— Нека се спрем на крайната им цел — каза президентът. — Ясно е, че ликвидирането на арабските лидери щеше да доведе до силни сътресения в ислямския свят. Но това ли е била единствената им цел? — Очите му бавно обиколиха лицата на присъстващите.
Тъкър настоятелно изгледа Уиткъм, но той се направи, че не го забелязва. После погледна Роби. Вече беше наясно, че между него и съветника по националната сигурност съществува някакво единомислие. Вероятно постигнато при разговора между двамата, проведен преди тази среща.
Уиткъм прочисти гърлото си.
— Може би планът на организаторите е бил да подменят убитите лидери с хора, които споделят техните убеждения.
— Тоест вътрешна работа? — изгледа го президентът. — Искаш да кажеш, че зад нападението в Канада стоят арабски фракции, борещи се за власт?
— По всичко личи, че е така — кимна Уиткъм.
— В такъв случай трябва да благодарим на Бог, че не успяха.
Вратата на Овалния кабинет се отвори и на прага се появи личният асистент на президента. Длъжността му предвиждаше да следи президентът да се придържа към предварително съгласуваната програма за деня.
— Две минути до следващата ви среща, сър — обяви той.
Президентът кимна и се изправи.
— Моля да ме държите в течение, господа — рече той. — Искам да бъда информиран за всичко ново, което изникне. Оставаме на досегашните си позиции, докато не се наложи да ги променим, но разчитам да се действа непоколебимо и твърдо.
Присъстващите закимаха, изредиха се да стиснат ръката на президента и тръгнаха да излизат.
В коридора Роби се озова до Синия.
— От доста време не сме се виждали — рече той.
— Защото от доста време се самоотлъчи.
— Просто се вслушах в съвета ти, който се оказа много добър.