— Не, разбира се.
Роби се обърна към Минън.
— Благодаря ви. — Той махна към близките дървета, под които чакаха двама мъже. — Идете при онези хора, ако обичате.
Изчака жената да се отдалечи и каза:
— Между другото, охраната ви беше отстранена…
Уиткъм погледна към пътеката, по която беше дошъл.
— Разбирам — прошепна той.
— Трябва да си подадете оставката.
— Президентът ли я поиска?
— Не, но не възрази, когато въпросът беше поставен. — Роби замълча за момент, после го погледна в очите. — Познавахте ли се с Джо Стокуел?
— Лично не — бавно поклати глава Уиткъм.
— Щатски шериф в оставка. Добър човек. Сближава се с Кент и успява да спечели доверието му. След което разкрива какво се готви и вие заповядвате да бъде убит. И още: една жена на име Гуен. Много симпатична старица. И накрая, един бивш агент на ЦРУ на име Майкъл Джофри. Един близък до мен човек много държеше на тези хора.
— Кой е той? — попита Уиткъм, но от тона му пролича, че вече се досеща.
— Ето го там — отвърна Роби и махна вдясно от себе си.
Уиткъм извърна глава.
На три метра от тях стоеше Джесика Рийл, заковала поглед в лицето на съветника.
Роби стана и тръгна по пътеката към изхода. Не се обърна нито веднъж.
На островчето, обкръжено от един милион човешки същества, останаха само двама души.
Гюс Уиткъм.
И Джесика Рийл с пистолет в ръка.
Правеше чест на Уиткъм, че не показваше признаци на страх.
— Участвал съм във война, госпожице Рийл — поясни той, докато Джесика се приближаваше към него. — Виждал съм как умират хора. На два пъти самият аз като по чудо избегнах смъртта. Разбира се, човек не може да привикне с такава гледка. Но шокът все пак не е чак толкова голям.
— Гуен Джоунс, Джо Стокуел и Майкъл Джофри умряха по ваша заповед — отвърна с равен глас тя.
— Да, така е. Но светът е сложно място за живеене, госпожице Рийл.
— И същевременно съвсем просто.
— Вие го гледате по различен начин. Въобразявате си, че виждате шанс за подобрение. За голямо подобрение. И понякога успявате. Същото правим и ние тук. Уморихме се от убийствата, хаоса и балансирането на ръба на пропастта. Желанието ни беше да изградим един по-сигурен и по-мирен свят, поставяйки на ключовите постове във властта по-сговорчиви индивиди. Какво е животът на шепа хора пред възможността да бъдат спасени милиони? Нима смятате, че подобна идея е погрешна?
— Не съм тук, за да ви съдя — отвърна Рийл и вдигна пистолета. — Това не е моя работа. Би трябвало да има и други освен тези, за които знаем. Кои са те?
Той поклати глава с мрачна усмивка.
— Как предпочитате да го направим? Да коленича или да остана прав? Готов съм да постъпя както кажете. Пистолетът все пак е във вашите ръце…
— Имате семейство — каза с равен глас тя.
За пръв път в очите на Уиткъм проблесна тревога.
— Те не знаят абсолютно нищо!
— Това не ме интересува.
— Бих ви помолил да не ги закачате. Те са невинни.
— Гуен също беше невинна. Както и Джо, и Майк. И те имаха семейства.
— Какво искате?
— Кой друг стои зад всичко това?
— Не мога…
— В такъв случай ще започна с голямата ви дъщеря, която живее в Минесота. После ще дойде ред на съпругата и на сестра ви. Ще продължавам по същия начин, докато не остане никой. — Дулото се насочи в челото му. — Кой друг?
— Няма значение. Те са извън страната, напълно недосегаеми.
— Кой друг? Питам за последен път.
Уиткъм й даде три имена.
— Поздравления — рече Рийл. — Току-що спасихте семейството си.
— Давате ли ми дума, че няма да ги нараните?
— Да. А за разлика от някои хора аз държа на думата си.
— Благодаря.
— И още нещо. Дикарло?
— Тя беше много близо до подреждането на пъзела. Решението беше болезнено за мен, но залогът беше много голям.
— Господи, какъв мръсник!
— И тъй, прав или на колене?
— Всъщност все ми е едно. Но искам да си затвориш очите.
— Моля?
— Затвори си очите!
— Нямам проблем да гледам как ме убиваш — възрази Уиткъм.
— Не го правя заради теб, а заради себе си.
Уиткъм затвори очи и зачака края на живота си.
Отвори ги едва няколко минути по-късно, когато изстрелът така и не дойде. На островчето беше останал само той.
От Джесика Рийл нямаше следа.
81
— Не можах да натисна спусъка — съкрушено промълви Рийл.
Беше късен следобед. Намираха се в апартамента на Роби.
— Наказанието беше одобрено от най-високо място — каза той.