— Знам — кимна тя, замълча за момент, после добави: — Казах му да си затвори очите. Както ми каза ти. А когато ги отвори, аз вече не бях там… — Вдигна глава да го погледне и тихо повтори: — Също като теб.
— Изборът е бил твой. Но трябва да призная, че съм изненадан.
— Ти ме остави жива, Роби — въздъхна тя. — Въпреки че всичко, което си вършил в продължение на дванайсет години, сочеше, че трябва да натиснеш спусъка.
Той седна до нея.
— Не заслужаваше да умреш, Джесика.
— Аз убивах хора. Както Уиткъм.
— Не е същото.
— Винаги е същото! — остро отвърна тя. — Във всяко отношение е същото!
Той замълча.
— Беше просто един стар и уморен човек, който не се страхуваше да умре — промълви тя, отиде до прозореца и притисна чело в студеното стъкло. — Исках да натисна спусъка, но не се получи.
— Той не е стар и уморен. Бил е истинска фурия на футболния терен, а и след това. По време на Виетнамската война е служил в спецчастите и е избил доста хора. Всички са го възприемали като безпощаден гадняр. А като съветник на президента по националната сигурност е заповядал ликвидирането на далеч повече терористи от своите предшественици. Всяко негово нападение е било убийствено. Тежко ти, ако му се възпротивиш. Кент е открил това по трудния начин, също като Декър.
— Защо ми разказваш всичко това?
— За да разбереш, че си по-състрадателна от него, а и от мен. Аз бих го застрелял, без да се замисля. Той би направил същото с теб.
— А сега какво ще се случи с него?
— Това не е наша грижа — сви рамене Роби. — Но не виждам начин да бъде изправен пред съда. А ти?
— От което следва…?
— Фактът, че не си натиснала спусъка, не означава, че няма да го свърши някой друг. А може би просто ще го захвърлят да гние в някоя килия.
— Едва ли — поклати глава Рийл. — Рангът му е твърде висок за подобен вид наказание. Медиите здраво ще се разровят, за да излезе истината наяве.
— Медиите могат да бъдат контролирани. А за нас остава да се надяваме, че никой друг от неговия калибър няма да опита подобно нещо.
— Ас мен какво ще стане?
Роби очакваше този напълно резонен въпрос, но не разполагаше с отговор.
— Фактът, че ти възложиха задачата да ликвидираш Уиткъм, сочи, че ще те възстановят на служба — каза той и се обърна да я погледне. — Това ли искаш?
— Не знам. Може би никога повече няма да е същото. След като не натиснах спусъка срещу Уиткъм, дали изобщо ще мога някога да вдигна оръжие?
— Ти трябва да си отговориш на този въпрос.
— Съмнявам се.
— Но има и добра новина — леко се усмихна той.
— Каква?
— Джанет Дикарло е излязла от комата.
Очите на Рийл се разшириха.
— Роби! — възкликна тя. — Може би има и други замесени! Разберат ли, че Дикарло е оцеляла, с нея ще бъде…
— Няма! — вдигна ръка той.
— Защо?
— Мозъчен кръвоизлив. Никога вече няма да е тази, която беше.
— А за теб това е добра новина, така ли?
— Тя ще живее — отвърна с лека въздишка той. — Искаш ли да я видиш?
Рийл кимна.
Два часа по-късно вече стояха край леглото на Джанет Дикарло. Върху обръснатата й глава личаха дълбоките шевове от операцията за облекчаване вътрешночерепното налягане. Очите й бяха отворени и ги гледаха втренчено.
— Здравей, Джанет — прошепна Рийл и взе ръката й. — Помниш ли ме?
Очите на Дикарло останаха безизразни
— Името ми е… — Рийл замълча за момент, после добави: — Аз съм твоя стара приятелка, на която ти помогна преди време.
Усети лек натиск върху пръстите си и се усмихна.
— Ще се оправиш — добави тя. — Ще видиш, че ще се оправиш! — После вдигна глава към Роби. — Ние също!
Неми се вярва — мислено й отвърна той.
Няколко секунди по-късно телефонът му издаде сигнал. Той го извади и погледна дисплея. Посланието беше кратко и ясно.
Викаха ги. И двамата.
Започва се, каза си той.
82
Заседателната зала беше тясна да побере присъстващите. От едната страна на масата седяха Роби и Рийл, а срещу тях се бяха настанили Еван Тъкър, Синия и временно изпълняващият длъжността президентски съветник по националната сигурност Джош Потър, който беше доста по-млад от Уиткъм, някъде около петдесетгодишен. Роби никак не му завиждаше за назначението.
Тъкър плъзна към тях една компютърна флашка, но те не реагираха.
— Нова задача — кратко поясни той.
— И за двамата — добави Потър.
— Даваме ти още един шанс, Рийл — рече директорът.
— Не съм ви молила за такъв.