Тъкър рязко прекъсна обясненията си. За което имаше основателна причина. На телевизионните екрани се появи тълпа възбудени хора, които тичаха по централните улици на Дамаск. Из въздуха ехтяха автоматични откоси. Разнесе се пронизителен вой на сирени.
— Какво става, по дяволите? — излая Потър.
Заковал поглед в екраните, Тъкър не отговори.
— Хей! — разтърси рамото му Потър. — Попитах какво става?!
Тъкър включи радиостанцията и поиска обяснение за внезапно настъпилия хаос.
— Все още не знаят, но се опитват да разберат — обяви секунди по-късно той.
— Набери Роби, той е на самото място — заповяда Потър.
Тъкър се подчини, на опитите му завършиха без успех.
— Не отговаря. Вероятно е прекъснал връзката.
— Тогава се свържи с Рийл. Намери някого, за бога!
— Гледайте! — викна генералът.
От помещението със снайперисткото гнездо надничаха униформени бойци от сирийските сили за сигурност.
— Как стигнаха толкова бързо до там, да ги вземат мътните? — кресна шефът на Вътрешна сигурност. — Рийл дори не се е появила, за да заеме позиция!
— Цялата операция е компрометирана — обяви Тъкър. — Някъде е станал пробив. — Стрелна с поглед Потър и добави: — Това не трябваше да се случва.
— А Ахмади отново ще се измъкне, а? — изръмжа генералът.
— Такъв вариант не се предвиждаше — промърмори под носа си Тъкър.
— Не можем ли да направим нещо както трябва, мамка му! — изстена Потър.
— Задръж малко! — прекъсна го Тъкър. — Получавам някаква информация.
Притисна слушалките към главата си и напрегна слух. Намръщените черти на лицето му бавно се отпуснаха, преминавайки в тотално смайване.
— Разбрано — промърмори в микрофона той.
— Какво има? — изкрещя извън себе си Потър, изнервен от мълчанието на директора на ЦРУ.
Тъкър се обърна към присъстващите. Лицето му беше бяло като вар.
— Току-що са ликвидирали Ахмади пред правителствената сграда миг преди да се качи в колата си — обяви той. — Смъртта му е потвърдена от достоверни източници.
— Слава богу! — с облекчение възкликна генералът. — Но нещо не ми е ясно. Има ли промени в мисията? Ударът трябваше да бъде нанесен пред хотела!
— Мисията не е променена — спокойно отвърна Синия. — Не и от наша страна.
Шефът на Вътрешна сигурност гледаше с облещен поглед как сирийските сили за сигурност нахлуват в снайперисткото гнездо.
— Все още не разбирам как се озоваха там толкова бързо — озадачено промърмори той, а после се извърна към Тъкър. — Сякаш са знаели предварително за предстоящия удар.
— Някъде е станал пробив — повтори Тъкър с побеляло лице.
— Но Рийл и Роби очевидно са разбрали за него — бързо добави Потър. — Това е единствената причина да нанесат удара пред правителствената сграда.
— Нещо не се връзва — мрачно поклати глава генералът.
— Защо? — изгледа го Тъкър.
— Нали току-що каза, че Роби е докладвал, че се готви да заеме позиция пред хотела. Освен това каза, че няколко минути по-късно Рийл също ще заеме своето място. Но разстоянието между хотела и правителствената сграда съвсем не е малко. Защо Роби докладва на собствената си агенция едно, а на практика върши съвсем друго? Бих казал, че действа като човек, който не вярва на…
Генералът рязко млъкна и отново се обърна към екраните. Униформените сирийци продължаваха да крещят и да размахват ръце от балкона на снайперисткото гнездо. В следващия миг високият военен се обърна и закова подозрителен поглед в лицето на Тъкър.
Директорът на ЦРУ неволно потръпна и се озърна към колегата си от Вътрешна сигурност, който го гледаше не по-малко подозрително. Понечи да каже нещо, но не му се получи. Очите му не се отделяха от екраните.
— Но въпреки всичко ударът е нанесен перфектно — добави след няколко дълги секунди генералът. — Макар и при… хм, доста необичайни обстоятелства. Бих казал, че това е най-перфектният удар, който някога съм… Всъщност така и не го видях.
— Аз съм на същото мнение — обяви шефът на Вътрешна сигурност.
— И аз — неохотно рече Потър, правейки се, че не забелязва втренчения поглед на Тъкър.
— Роби и Рийл заслужават благодарностите на тази страна! — твърдо отсече генералът.
— А ние ще се погрижим да ги получат — добави шефът на Вътрешна сигурност.
— Ако успеят да се измъкнат от Сирия — мрачно поклати глава генералът.