Роби стъпи на газта и колата бързо потегли.
Очите му потърсиха нейните в огледалото.
— На косъм, а?
— Абсолютно — кимна Рийл, а след това размаха дистанционното, което извади от кошницата. — Това свърши добра работа. Никак няма да се зарадват, когато открият източника на виковете „хванахме стрелеца“.
— Един малък аудиоплейър никога не е излишен — отбеляза Роби.
Тя изчака поредния завой и изхвърли дистанционното през прозореца.
Той продължаваше да следи развоя на събитията в огледалото за обратно виждане. Тълпата нарастваше.
— Съвсем скоро ще разберат, че стрелецът се е измъкнал. Опасността не е преминала.
— Погледни истината в очите, Роби — отвърна с равен тон тя. — Никога повече няма да сме вън от опасност.
— Те откриха снайперисткото гнездо, въпреки че ти изобщо не стигна до там — отбеляза той.
— Голяма изненада, няма що! Но това потвърждава предупреждението на твоя човек за двойната игра.
— Как ли са се почувствали онези, които са наблюдавали операцията от командната зала?
— Цял живот ще съжалявам, че не можах да зърна лицата им! Най-вече това на Тъкър.
Той направи десен завой и продължи да натиска педала. Трафикът видимо намаля, но Роби беше наясно, че полицията вече издига пътни заграждения.
Разстоянието между Дамаск и израелската граница не беше голямо, но пътят със сигурност щеше да бъде блокиран от сирийците. И от ЦРУ. Следователно тази дестинация отпадаше.
До Аман в Йордания имаше малко повече от сто и шейсет километра. Но границата между двете страни се охраняваше стриктно, а контролно-пропускателните пунктове бяха малко на брой. Следователно и тази дестинация отпадаше.
На изток беше Ирак. Дълга граница, сравнително лесна за пресичане. Но нито Роби, нито Рийл проявиха желание да навлизат в северната част на Ирак, защото там най-вероятно щяха да срещнат смъртта си.
И тъй, остана им само един избор. Турция на север. Безкрайно дълга граница. Най-близкият голям град беше Мерсин, който отстоеше на около четиристотин километра. Имаше и по-пряк път, водещ до тясна ивица турска земя, стърчаща като пръст в сирийската територия, северно от Хафа. Но макар и по-далече, Мерсин предлагаше много повече възможности за оттеглянето им, а и в големия град човек можеше да изчезне по-лесно. Освен това Роби искаше да бъдат максимално далече от сирийците, много по-далече от вклинената турска територия.
Но най-напред трябваше да стигнат до границата.
В тази граница имаше безброй пробойни, но Сирия и Турция влизаха в постоянни конфликти помежду си. Ежедневно явление бяха бомбардировките от нисколетящи самолети и ожесточените престрелки. Покрай това обаче кипеше и друга дейност — най-вече контрабанда на дрога и оръжие, плюс постоянен приток на имигранти. А престъпниците предлагаха само един отговор на неволните свидетели на тази дейност.
Избиваха ги.
— Напред към Турция — обяви на глас Роби.
— Напред към Турция — повтори Рийл.
Тя обаче не свали дегизировката си. Все още беше рано. Разполагаше с документи, в случай че ги спрат за проверка. Надяваше се, че са достатъчно добри.
Гледайки напред, Роби си даваше сметка, че най-вероятно ще бъдат проверени.
По тази причина бе обръснал главата си, бе пуснал къса брадичка и бе напръскал тялото си със спрей за изкуствен тен, така че кожата му изглеждаше по-тъмна. Сините му очи се скриха зад тъмни контактни лещи. Владееше арабски много добре, без типичния за хората от Запада акцент. Рийл също говореше арабски.
Оказа се, че първите заграждения са издигнати далеч по-бързо, отколкото беше очаквал. А в главата му изникна въпросът дали двойната игра има нещо общо с това.
В Близкия изток подобни съоръжения бяха по-зле организирани и много по-хаотични в сравнение с други места. Оръжие се използваше при първите по-остри думи или лош поглед.
Роби натисна спирачката. Пред тях имаше три коли и един пикап, старателно претърсвани от въоръжени мъже. Единият от тях държеше в ръката си нещо лъскаво.
— Имат снимките ни — промърмори той.
— Естествено. Слава богу, че не изглеждаме както преди.
Мъжете стигнаха до таксито. Единият изкрещя нещо и Роби му подаде документите си. Другият навря глава през сваленото задно стъкло и изкрещя на Рийл. Свела поглед, тя му подаде личните си документи и почтително промърмори нещо. Той грабна кошницата и надникна в нея. Вътре имаше самун хляб, пликче с ядки, бурканче мед и шишенце с подправки.
Обискът на колата не показа нищо нередно.
Първият охранител внимателно огледа Роби и дори протегна ръка да подръпне късата му брадичка. Роби издаде вик на болка, а онзи се ухили и му махна да продължава.