Напуснаха Дамаск и се насочиха на север.
След триста и петдесет километра се озоваха в предградията на Алепо, най-многолюдния град на Сирия. Беше се стъмнило и това им позволи да се промъкнат незабелязано до предварително осигурената тайна квартира. Там се преоблякоха, хапнаха и легнаха да си починат преди втората част на своето пътешествие.
На сутринта яхнаха велосипеди и се присъединиха към туристическата група, която тръгваше на обиколка из северните райони на Сирия, чак до турската граница, отстояща на около осемдесет километра от Алепо. По принцип екскурзията беше замислена като тридневна приятна разходка сред древните руини и красивата природа.
Така стигнаха до Храма на свети Симеон Стълпник, където велосипедистите бяха планирали да прекарат нощта.
Но Роби и Рийл избраха друг вариант. Те се отделиха от групата и продължиха да въртят педалите. Подминаха Миданки, преодоляха няколко възвишения по разбити пътища, след което предприеха продължително спускане към Азез.
Някъде към полунощ прекосиха турската граница. Над главите им летяха самолети, които бомбардираха целите си на сирийска територия. В далечината се чуваше автоматична стрелба, но те продължаваха напред, без да й обръщат внимание.
Два дни по-късно се добраха до Мерсин.
А след още един хванаха ферибота за Гърция, откъдето излетяха с първия полет на запад. Прибраха се в Съединените щати точно една седмица след като окървавеното тяло на Ахмади рухна на уличната настилка в Дамаск.
Първата работа на Роби беше да проведе един телефонен разговор.
— Идваме, приготви шампанското — каза той, а след това прекъсна линията.
Еван Тъкър бавно остави слушалката.
85
Почти всички церемонии по награждаване в ЦРУ се извършваха тайно. Такива бяха правилата.
Особено по отношение на тази, която се провеждаше в момента.
В нея участваше Отделът за секретни мисии към Националната служба за дейности под прикритие на ЦРУ. Част от този отдел беше и Групата за специални операции. Нейните членове бяха най-добрите сред най-добрите и работеха във всички части на света, налагайки интересите на САЩ или с оръжие, или с високорисково събиране на разузнавателна информация. Те бяха най-грижливо скритата сила за секретни мисии в Америка, а вероятно и в целия свят. Голяма част от нейните членове бяха подбирани директно от най-елитните бойни части.
Голяма част, но не всички.
Церемонията се провеждаше в един от подземните бункери на базата „Кемп Пиъри“ в Уилямсбърг, Вирджиния. Удачно избрано място, скрито дълбоко под земята и далече от чужди очи.
Присъстваха над двайсет души, сред които бяха Еван Тъкър, президентският съветник по националната сигурност Потър, генералът от Пентагона, шефът на Вътрешна сигурност и, най-накрая, Синия.
Всички, които бяха наблюдавали на живо развоя на събитията в Дамаск.
Роби и Рийл получиха Кръст за особени заслуги в разузнаването — най-високата награда на ЦРУ. Тя можеше да се сравнява единствено с Медала на честта и обикновено се присъждаше посмъртно само за проявен героизъм при изключително опасни обстоятелства.
Еван Тъкър изчете списъка с техните постижения, които включваха не само операцията в Дамаск, но и тази в Канада. Рийл и Роби пристъпиха напред.
— Все още нищо не е приключило — изсъска Тъкър в ухото на Рийл, докато закачаше кръста на ревера й.
— Разбира се, че не е — отвърна Рийл.
Потър повтори церемонията с Роби.
— Трябва да вземеш страна по този въпрос, Роби — прошепна той.
— Вие също, господин съветник — спокойно отвърна Роби. — Но трябва да обмислите позицията си крайно внимателно.
Навън двамата бяха поздравени от Синия.
— Благодаря за предупреждението — тихо рече Роби.
— Изпълнявах дълга си, нищо повече.
— Тъкър е доста ядосан.
— Трудно ми е да кажа още колко време ще остане начело на агенцията — поклати глава Синия.
— Дните му са преброени, така ли?
— Вероятно. Не бих казал, че е най-добрият директор на ЦРУ, който сме имали.
— Може би сега е моментът да се кандидатираш за мястото му — подхвърли Роби.
— Не, благодаря — поклати глава Синия. — Достатъчно съм разнебитен от това, което върша.
Роби и Рийл се качиха в колата, напуснаха „Кемп Пиъри“ и поеха на север. И двамата мълчаха, защото нямаше какво да си кажат. Напрежението през последните две седмици буквално ги беше изцедило.