Роби я изненада малко, след като навлязоха във Вашингтон.
— Искам да те запозная с един човек — обяви той.
Спря пред училището. Десетина минути по-късно от входа започнаха да излизат деца с раници на гърба.
Роби я забеляза, слезе от колата и й махна. Джули Гети предпазливо се приближи.
— Какво търсиш тук?
— До скоро се оплакваше, че не идвам, а сега ме питаш какво търся тук — отвърна Роби.
Джули обърна поглед към колата.
— Коя е тази?
— Качи се и ще разбереш.
— Джеръм трябва да дойде да ме вземе.
— Няма страшно. Обадих му се, че ще дойда аз.
Качиха се в колата и Роби ги представи една на друга.
— Джули, Джесика…
Двете си кимнаха, а след това отправиха въпросителни погледи към Роби, който се включи в трафика.
— Къде отиваме? — попита Рийл.
— На ранна вечеря.
Джули стрелна Рийл, която само вдигна рамене.
Роби ги закара в един ресторант в Арлингтън.
— Откъде познавате Уил? — попита Джули, след като се настаниха на масата.
— Приятели сме.
— А заедно ли работите?
— Понякога.
— Аз знам с какво се занимава той! — предизвикателно заяви Джули.
— Значи знаеш, че понякога може да бъде истински досадник — отвърна Рийл.
Момичето се облегна в стола си и на лицето му разцъфна усмивка.
— Мисля, че те харесвам — обяви то и се извърна към Роби. — Къде е суперагент Ванс?
— Предполагам, че си върши суперагентската работа — отвърна той.
Джули отново насочи вниманието си към Рийл.
— Значи и ти вършиш същото, което върши той?
Рийл отхапа от хлебчето, което държеше в ръка.
— Двамата вършим различни неща.
— Как върви училището? — намеси се Роби.
— Добре. С какво сте се занимавали напоследък вие двамата?
— С това-онова.
— Аз следя новините и знам какво става по света. Напоследък да сте ходили в чужбина?
— Не, напоследък не — отвърна Рийл.
— И ти лъжеш добре, също като него.
— Това лошо ли е?
— Не. Обожавам хората, които умеят да лъжат. Самата аз непрекъснато го правя.
— Мисля, че и аз започвам да те харесвам — обяви Рийл.
— Преди време допуснах грешка, Джули — рече Роби и сложи ръка върху рамото на момичето. — Но това няма да се повтори.
— Това означава ли, че ще идваш от време на време?
— Да, означава.
— С нея ли?
— Зависи ще искали.
Джули очаквателно я погледна.
— Бих могла — несигурно отвърна Рийл и хвърли въпросителен поглед към Роби.
След вечерята закараха Джули до дома й. Тя ги прегърна и двамата. Рийл неловко я притисна към себе си, а след това остана да гледа как изкачва стълбите към входната врата.
Изчака Роби да потегли и рязко попита:
— Какво беше всичко това, по дяволите?
— Кое? Вечерята ли?
— Такива като нас не ходят на вечеря с… нормални хора.
— Защо? Нима правилникът го забранява?
— Ние току-що ликвидирахме един лидер на терористите, Роби. И едва се измъкнахме. Много лесно можехме да се окажем с отрязани глави в някоя смърдяща дупка в Сирия. Не бива да вечеряме с една невинна тийнейджърка, а след това да стреляме по мръсниците.
— Преди време и аз мислех така.
— Какво значи „преди време“?
— Нищо друго, освен че разсъждавах по този начин, но вече не.
— Не те разбирам.
Роби стигна до следващото кръстовище, зави надясно и рязко наби спирачките. Двамата едновременно слязоха от колата и се спогледаха над покрива.
— Не мога да продължавам да върша тази работа, като се изключвам от околния свят, Джесика — отсече той. — Не мога вечно да се съобразявам с тези ограничения. Искам да живея нормално, поне доколкото мога.
— И да виждаш момичето? А какво ще стане, ако някой те проследи? Какъв живот ще води тя след това?
— В службата вече знаят за Джули. Вземам съответните мерки, но не мога да предпазвам всички всяка минута от всеки ден. Тя би могла да попадне под някой автобус и пак да умре, както ако я застрелят.
— Това е доста спорен аргумент.
— Но е моят аргумент. И моят живот. — Замълча за миг, после попита: — Нима искаш да кажеш, че не ти беше приятно да се запознаеш с нея?
— Напротив. Тя е прекрасно хлапе.
— Наистина е такава. А аз искам да бъда част от живота й.
— Няма как да стане, Роби. Ние не можем да бъдем част от ничий живот. Защото приятелите ни умират заради нас.
— Отказвам да приема подобно твърдение.
— Но то не зависи от теб, нали? — попита тя.
— Тогава дай да обърнем гръб на тези гадости и да започнем на чисто.