— Шегуваш се!
— Говоря сериозно.
Рийл го изгледа и внезапно усети, че казва истината.
— Не мисля, че мога да напусна, Роби — промълви тя.
— Защо?
— Защото съм такава, и толкова. Това е моята работа. Ако спра…
— В навечерието на последните събития изглеждаше готова да спреш — напомни й той.
— Тогава просто исках да отмъстя. Не си позволявах да мисля какво ще се случи след това. Ако искаш да знаеш, изобщо не очаквах да оцелея.
— Но оцеля. И двамата оцеляхме.
Замълчаха, продължавайки да се гледат в очите.
Тя сложи ръце върху покрива на колата и тихо промълви:
— Никога не съм очаквала, че ще бъда толкова уплашена, Роби.
— Е, не беше както обикновено — правиш си удара и заминаваш. Без да мислиш. Именно върху това трябва да поразсъждаваш.
— Едно плюс едно невинаги прави две.
— Но почти винаги е две.
— И как отсяваш изключенията?
— Никак.
Рийл вдигна глава. След няколко сухи дни отново се канеше да завали. Небето беше потискащо и мрачно. Не се виждаше ясно дори на близко разстояние.
Капките започнаха да барабанят по покрива, ала никой от двамата не помръдна. Скоро дрехите им подгизнаха, но това не им направи никакво впечатление.
— Не съм сигурна, че мога да живея по този начин, Роби.
— Аз също. Но съм убеден, че трябва да опитаме.
Рийл бръкна в джоба си и извади Кръста за особени заслуги в разузнаването.
— Предполагал ли си някога, че ще ти връчат подобно отличие?
— Не.
— Но ние го получихме, защото убихме човек.
— Не, получихме го, защото си свършихме работата.
Тя прибра медала в джоба си и вдигна глава да го погледне.
— Но това не е работа, която можеш да напуснеш.
— Малцина са успели.
— Лично аз предпочитам да се случи, докато изпълнявам поредната си мисия.
— Имайки предвид положението в света, желанието ти лесно може да се превърне в реалност.
Рийл погледна встрани.
— Докато Гуен и Джо бяха живи, бях сигурна, че поне двама души на този свят ще скърбят за мен — прошепна тя. — Моите приятели. Това беше важно.
— Е, сега имаш мен.
— Наистина ли? — втренчено го погледна тя.
— Затвори очи.
— Какво?!
— Затвори очи, дявол да го вземе!
— Роби!
— Просто го направи.
Рийл затвори очи, вслушвайки се в дъжда, който се сипеше върху тях.
Изтече цяла минута.
После ги отвори.
Но Роби не беше мръднал от мястото си.