Куршумът мина диагонално между шофьора и бодигарда и се заби в челото на мъжа на задната седалка.
Рийл прибра пистолета в джоба си, а след това натисна другото копче на черната кутийка.
Светофарът светна зелено.
Но линкълнът не потегли.
Шофьорът и бодигардът изскочиха от колата и закрещяха.
Хлапето с гъбата бе хукнало едновременно с изстрела и беше изчезнало.
Мъжете бяха оплискани с кръв.
Рийл безшумно потъна в нощта. Пръстите й сръчно разглобяваха пистолета, без да го вадят от джоба.
Тялото на Джим Гелдър увисна на предпазния колан. Парче от мозъка му беше залепнало за задното стъкло.
ЦРУ трябваше да си потърси нов заместник-шеф.
Докато двамата мъже тичаха наоколо, търсейки стрелеца, Рийл спокойно се спусна в близката станция на метрото и взе първия влак, който изскочи от тунела. След броени минути беше на километри от местопроизшествието.
Забравила за Джим Гелдър, тя насочи вниманието си към следващата мишена в списъка си.
12
В света на Роби нямаше голяма разлика между деня и нощта. Работното му време не беше от девет до пет и по тази причина седем вечерта беше съвсем удобно време за начало на мисията.
Достъпът до Източния бряг на Вирджиния, отвъд залива Чесапийк, не беше лесен, независимо дали се придвижваш с кола, автобус или самолет. А влакове до там нямаше.
Роби избра шофирането, защото обичаше да държи контрола в свои ръце.
Потегли на юг и сравнително бързо стигна до Норфък. От там пое на север през залива Чесапийк по моста тунел, който свързваше Източния бряг с останалата част на щата Вирджиния. Това уникално съоръжение представляваше серия от ниски мостове с дървени пилони, които периодично потъваха в дълги около километър и половина тунели, прокопани в изкуствените острови, а след това отново се издигаха нагоре, високо над двата навигационни канала. Малко след единайсет мостът тунел най-после остана зад гърба му и колелата стъпиха на твърда земя.
Вирджинската част на Източния бряг се състоеше от два провинциални окръга — Акомак и Нортхамптън. И двата бяха плоски като тепсия, покриващи сричката „ва“ от картата на полуостров Делмарва. Общото им население беше около четирийсет и пет хиляди закалени жители, докато в географски по-малкия от тях окръг Феърфакс, Вирджиния, живееха над милион. Земята тук беше предимно земеделска. На нея се сееха памук и соя, а останалият поминък се изчерпваше с отглеждането на пилета.
На Източния бряг имаше и една инсталация на НАСА, наречена „Уолъпс Флайт Фасилити“. Тя беше разположена на остров Чинкотийг, където живееха на свобода големи стада диви понита.
Тази вечер Роби търсеше нещо друго, не по-малко диво — един дяволски свиреп убиец, който работеше за други хора.
А може би за себе си, помисли си той.
Измина още петнайсет километра. Наоколо нямаше следи от живот. В далечината, съвсем близо до бреговата линия, забеляза петънце, което беше малко по-тъмно от нощта. Пое надолу по някакъв черен път и след известно време спря пред него. Петънцето се оказа малка хижа с дъсчени стени, посивели от слънцето и соления въздух. Вълните на Атлантическия океан неуморно блъскаха каменистия бряг зад хижата. Едри скални късове образуваха нещо като предпазна стена, издигаща се сред пяната.
Да, това наистина беше океанският бряг, който обаче нямаше никакви шансове да се превърне в туристическа дестинация. Роби разбираше много добре защо Джесика Рийл е избрала да живее тук. В пълна, умишлено търсена изолация. Явно тази жена не се нуждаеше от компания.
Роби остана в колата, внимателно оглеждайки хижата.
Небето над нея беше по-тъмно от нощта и предвещаваше буря. Почвата наоколо беше глинеста, подходяща за засаждане на растения, но не и за строителство на къщи. Тази пред очите му нямаше дори мазе. Не беше трудно да си представи как в някой момент океанът ще предяви права над нея.
Гледана отстрани, хижата предлагаше нещо като малък навес и нищо повече. Нямаше градина, нямаше тревна площ.
Рийл очевидно водеше примитивен живот. Роби се почуди откъде се снабдява с провизии. Да не говорим за услугите на водопроводчик или електротехник. Може би нямаше нужда от подобни неща.
Той дори не знаеше колко често идва тя тук. Със сигурност не очакваше да е дошла сега. Но очакванията бяха едно, а фактите — съвсем друго.
Слезе от колата с пистолет в ръка. Отмести се встрани от правата линия между себе си и вратата. Наоколо нямаше дървета, зад които би могъл да заеме позиция евентуален стрелец. Голата равна земя не предлагаше никакви други укрития. Нямаше как някой да го издебне, изчаквайки фигурата му да попадне в кръстчето на мерника.