— Иди и вземи един стек от нещо хубаво. „Мишлоб“ или нещо такова. И ги попитай дали наоколо има прилично място, където да отпочинем.
— Тук няма разни „Риц-Карлтън“-и — рече Русо и изскочи навън. — В това мога да те уверя.
— Тоя е тъпанар — каза завалено Дани, след като Русо изчезна. Тя вече гледаше право напред.
Андре погледна през мръсното предно стъкло към яркия зелено-жълт знак на BP и отвърна разсеяно:
— Знам.
— И защо ще водим този грозен мръсник? — попита тя. — От него тръпки ме побиват. Защо се возим в тази бракма?
— Това е Америка, скъпа — отвърна той. — Искам да видя как живеят обикновените хора.
— Говориш странно.
— Говоря странно от цял месец насам — рече той. — А сега защо не ми дадеш една целувчица.
— Онзи се връща.
— И какво от това? — Андре улови бедрото й и го стисна. — Можем да го пуснем да гледа тази вечер.
— Ти си ненормален — измърка тя и го близна по врата.
Задната врата се отвори. Русо се мушна вътре, изтръска дъждовните капки от раменете си и рече:
— Ей, ей, престанете. На около две мили по път 12 имало мотел, включен към кабелната HBO, не можете ли да почакате?
— Можем да те пуснем да погледаш тази вечер — изхили се Андре.
Русо отвори една кутийка и се размърда на мястото си.
— Искаш ли бира? — попита. — Взел съм и сандвичи.
Андре избухна в смях, Дани го последва.
— И двамата сте шантави — рече Русо, подуши въздуха с огромния си нос и дръпна нагоре яката на жълтата си поло фланела с бродиран на яката малък син конник.
Андре накара Русо да влезе в рецепцията на мотела и да вземе две съседни и преходни стаи в края на сградата. Пренесоха багажа си и се настаниха около малката масичка с изкуствен фурнир в стаята на Русо. Русо постави върху масичката три сребристи кутийка бира, а Андре извади няколко игли, пластмасова хирургическа тръбичка, газова горелка и лъжица. Запали едно марлборо и го остави да виси от устната му и се залови за работа. Дани съблече якето си, също запали цигара и впери поглед в него, а синият пламък се отразяваше двоен в очите й.
— Легни на леглото — каза Андре, когато иглата беше готова. Дръпна силно от цигарата си и сетне я угаси.
Тя също угаси своята, след това легна върху хлътналата избеляла завивка и протегна ръка. Андре пристегна мускула й с тръбичката, заби иглата във вената и махна тръбичката, докато я инжектираше. Дани обели очи. Започна да стене и да се гърчи лениво в леглото.
Андре се ухили на Русо и попита:
— Искаш ли ти да си следващият?
— Разбира се — отвърна Русо, надигна кутийката и отпи от бирата си.
След като я остави, запали една цигара „Нюпорт“, погледна към Андре, издиша дима и рече:
— Сега, след като тя е вече в другия свят, искам да те попитам нещо.
— Питай — отвърна Андре и изсипа малко бял прашец в лъжицата, без да я изпуска от поглед.
— Преди малко спомена нещо за нейния дял — рече Русо, дръпна от цигарата и кехлибареното огънче припламна.
Андре вдигна глава и забеляза, че когато Русо надигна кутийката, тя трепереше леко. Също и цигарата.
— Ще й дадеш част от своя дял, така ли? — попита Русо, сръбна бира и захапа отново цигарата.
Усмивката на Андре се разтегли широко, той присви очи заради дима, погледна Русо и рече:
— Не. Говорех за нейния дял. Тя е с нас. И ще получи дял.
— Щото аз си мисля, че… — започна Русо, отвори нова кутийка бира, дръпна отново от цигарата и заби поглед в масичката, че аз и ти сме партньорите. Не виждам защо ще давам част от дела си на нея. Досега бяхме все само аз и ти, а изведнъж се появява тя. Знам, че е гаджето ти, но това не я прави партньорка…
Русо вдигна глава и видя, че Андре го гледа втренчено, затова каза:
— Е, какво? Това е справедливо, нали?
— Мисля, че алкохолът говори вместо теб — рече Андре.
— Ще спечелим пет милиона долара и аз си искам половината от тях! — изкрещя Русо и удари с юмрук по масата.
57
Бирената кутийка се преобърна. Пенестата течност се изля от нея и образува шумяща локвичка, която потече по масата към Андре. Той не помръдна, дори когато поточето стигна ръба на масата и закапа по крачола на дънките му. Само гледаше вторачено и се усмихваше. Дани изстена щастлива на леглото.
С висяща от устните му цигара Русо скочи и започна да попива излялата се бира откъм Андре с такова усърдие, сякаш събираше злато. Цигарата падна от устните му и изсъска в пяната. С голата си и наранена ръка Русо изплиска бирата на пода, след това отри ръка о крачола си и седна отново.