— Боже мой, аз бях прострелян при онази хаитянска сделка. Ти ме простреля в крака, човече, мамка му! А аз можех да проговоря и да се отърва, а ти щеше да си в затвора — рече Русо. Ъгълчетата на устните му бяха опънати и той прокара длан по четината на черепа си, събори черната шапка. — Не би искал да стане така, нали?
— Да не би да се разплачеш? — попита Андре.
Лицето на Русо се разкриви, носът му се сбърчи и поради това очите му се присвиха.
— Искам си дела, Андре — рече той и наистина се разрева. — Всичко това е благодарение на мен. Не е честно!
Андре пое дълбоко дъх и въздъхна през нацупените си устни. С бързо движение бръкна, извади пистолета от колана си, зареди патрон в цевта и го насочи право в лицето на Русо.
Той потрепери, обърна глава и вдигна ръце, като че можеше да спре куршума. Андре скочи на крака и столът му отхвърча към стената.
— Искаш си дела, значи? Искаш собствения си голям дял? — процеди Андре през зъби. — Върви на майната си тогава!
Изстрелът бе оглушителен в ограниченото пространство и привлече вниманието дори на Дани.
— О! — рече тя.
Русо падна на хълбок и зарита с крака като ранен заек, сякаш можеше по този начин да се измъкне. Но потокът кръв, който течеше от тъмната дупка току пред ухото му, изтъня и ритането му се превърна просто в предсмъртни конвулсии.
— Мамка му! — изруга Андре.
Той мушна отново пистолета в колана на панталона си, открехна вратата и надникна полека навън, за да се увери, че наоколо нямаше никого. Изчака няколко минути. Не светна дори една лампа. Прибра се обратно в стаята и се огледа. Взе от банята една кърпа и започна да търка всички повърхности, които той или Дани бяха докосвали. Дръжките на вратите. Лъжицата. Иглата. Столът. Кранът в банята.
Натовари отново чантите им в старата бракма, след това вдигна Дани на рамо и я стовари на предната седалка. Хвърли един последен поглед, остави торбичката с хероин, след което хвърли кърпата навън на дъжда и се качи в пикапа. Зави на север по път 12 и погледна в огледалцето за обратно виждане.
Започнаха да го гризат мисли за това как всичко би могло да се развие иначе, като се почне от стрелбата и се свърши със самото появяване на Русо на първо място. Тогава трябваше да отиде при Сет. Нещата тъкмо се бяха развили благоприятно за него, но той се прецака, както винаги досега. Запита се дали това не се дължеше на проклятието на стария, когото Андре преби с щанга за вадене на гуми. Спомни си окървавения си баща и думите му: „Ще те прецакам и от гроба, кълна се“.
Но колкото и да бе странно, това че смаза главата на баща си, го изведе на пътя към независимостта. Оттам нататък хората го уважаваха. Никой не можеше вече да се будалка с него, дори Бонапарт. Той, Андре, бе човекът, който осигуряваше жените, разпределяше дрогата и уреждаше оргиите, а в крайна сметка от това идваха парите. Щеше да се справи и с този капан, както с останалите. Как би могъл да затъне, след като разполагаше с дрогата и с момичето, а и не беше ли истинска оргия да види изражението на Русо, преди да го застреля? На малцина се удава да видят такова нещо.
Усмихна се на Дани и я перна леко по задника. Тя изпъшка, запримигва и му се усмихна.
Андре въздъхна дълбоко и отвърна на усмивката й.
Пулсът му започна да се успокоява и тъкмо си мислеше къде да изхвърли пистолета, когато видя в огледалцето за обратно виждане проблясващите светлини.
— Мамка му! — каза и натисна педала на газта до дупка.
Дани погледна назад и бавно каза:
— О! Какво прецакване!
Колите вече бяха няколко и макар да бе ускорил до край по тъмната мокра магистрала, те изглежда го настигаха. Мислите му препускаха: мъчеше се да измисли къде да свие от пътя. Да слезе от магистралата и да избяга. Ако се наложеше, можеше да оцелее в тези гори. Беше го правил и преди.
След моста над река Биг Мууз имаше завой на върха на хълма и след него един стар път, по който извозваха дървесни трупи. Беше съвсем наблизо и скоро щеше да изчезне от полезрението на патрулките. Помисли си да вземе меката чанта, пълна с пари. Можеше да я носи, плюс куфарчето на Сет Коул с хероина и да изчезне без следи в дъжда. Дани трябваше да остане и той дори си позволи да изпита макар и малко съжаление за нея.
Андре видя моста и усети как нова струя адреналин се изля в кръвта му, как нервите зад очните му ябълки сякаш пламнаха. Пътят се спусна надолу и той тъкмо се качваше на моста, когато една патрулка се появи от стария път със запалени проблясващи светлини.
— Мамка му! — изкрещя той и удари с юмрук по волана, но не вдигна крака си от педала за газта.