Бърт замълчава за минута, достатъчно време, за да се запитам какво става с душата ми.
Той сгъва вестника и го оставя на седалката. Виждам как отмята брадичка към прозорчето. Най-накрая кимва и избучава ниско:
— Да, прав си. Тя и без друго отиваше към дъното. Няма проблеми.
Но тонът му не е убедителен.
Когато стигаме до яхтклуба „Ийст ривър“, лимузината влиза вътре, а ние подминаваме и спираме на улицата, откъдето можем да виждаме голямата модерна сграда, куб от бетон с непрозрачни продълговати прозорци. На отвъдния бряг на Ийст ривър се извисяват небостъргачите на Манхатън, които обграждат сребърното бижу на сградата „Крайслер“. Пред яхтклуба са спрени и други лимузини, мъже в тъмни костюми патрулират района и саката им са издути от автоматично оръжие, скрито под тях.
— Бърт — произнасям в микрофона, свързан със слушалките, — чуваш ме нали?
— Много добре — казва той. — Във вените ми тече лед. Скункс в кожата на опосум.
— Добре.
Мъжете на вратата претърсват Бърт и го пускат вътре. Той преминава през фоайето и се изкачва по стъпалата. Отзад, с изглед към реката, има заседателна зала с дълга маса. Почти дузина мъже седят около нея с малки чашки еспресо пред себе си върху чинийки с лимонови резенчета върху тях. Франк сяда по средата на групата с лице към реката. Рамо Капоца е начело на масата, на другия й край е столът на Бърт.
— Радвам се да ви видя, господин Уошингтън — казва Капоца.
— Благодаря.
Някой слага пред Бърт чашка еспресо, купичка със захар и сметана. Бърт поставя папката пред себе си, но не докосва кафето.
— Благодаря ви, че се срещате с мен, господа — прошепвам му аз.
Бърт поглежда към вратовръзката си и вдървено повтаря думите ми.
— Мамка му — промърморва под носа си Чък.
— Не гледай към вратовръзката си — казвам аз с още по-тих шепот.
— Не гледай към… — започва Бърт, но след една къса и неловка пауза се съвзема. — Искам да кажа… бихте ли искали да прегледате тези банкови документи?
Всички мъже около дългата маса се взират в него. Франк се усмихва и казва:
— Аз бих искал, по дяволите. Подай тези неща насам, Джим, моля те.
Папката се предава от човека вляво от Бърт и Франк я разтваря и започва да вади документите от нея. Очите му са присвити, а масивните челюсти потрепват при усилието, необходимо за да диша. Диамантеният пръстен на кутрето му проблясва, ръцете му треперят.
— Наистина си се разбързал, а, Франк? — казва един мъж от другата страна на масата. — Лицето му е издупчено от белезите на едра шарка, има месест нос и черна като вдовишка одежда козирка от зализана коса. — Май бизнесът ти не е достатъчно чист — твоят и на онези твои приятели от Парк авеню, а?
Франк престава да разлиства и поглежда ту към мъжа, ту към Рамо Капоца.
Капоца сплита пръсти и казва:
— Доминик, Франк е от дълго време добър партньор. Сега се готви да прави други неща. Това не е грях. Казах ти, харесва ми факта, че групировката на господин Уошингтън е нов и легитимен източник на финансиране. Те познават бранша, тъй че мисля, че това би могло да е добра възможност за всички. Не искам да остава горчивина…
Мъжът на име Доминик скръства ръце и навежда глава. Останалите в стаята мълчат. Един влекач по реката надува свирката си. Най-накрая Бърт се прокашля и се размърдва на мястото си. Рамо Капоца кима на Франк и той отново се заравя в книжата. Преглежда един документ, сетне друг, после ги плъзва по масата към Капоца. Мъжът вдясно от Капоца, слаб и ъгловат, облечен в светлокафяв костюм, си слага чифт очила за четене в златни рамки и също проучва документите.
Сигурен съм, че най-интересният от тях ще бъде банково извлечение от Банка Цюрих, което показва, че Ирокезката групировка разполага със сто трийсет и седем милиона долара. Другият ще бъде щатският сертификат за вписване, показващ, че Бърт Уошингтън е президент на Ирокезката групировка.
Мъжът се навежда към Капоца и шепне на ухото му. Капоца кима. Бърт се прокашля отново, този път по-продължително и силно. Вдигам слушалките от ушите си и поглеждам към Чък, който прави същото. След като Бърт свършва да кашля, нахлузвам отново слушалките, колкото да чуя последните му думи:
— … за сумата…
Всички се вторачват в него. Някои започват да мърморят.
— Какво каза той? — просъсквам на Чък с ръка върху микрофона. Чък свива рамене.
— Мисля, че всички могат да бъдат спокойни — казва Капоца и вдига ръка. — Доналд разполага с документите. Не е нищо по-различно от това, което различните корпорации декларират пред данъчните, затова дайте да не се вълнуваме. Фактът, че групировката на господин Уошингтън е изрядна, е знак, че са добри бизнесмени и ще бъдат добри партньори.