Франк пое по бетонната рампа. Служителят на паркинга, чернокож младеж, четеше книжка с меки корици, вдигнал крака на стъклото на будката си. Франк му показа квитанцията си, намигна му и продължи по рампата, излезе на силния вятър, зави надясно и се запъти за дома.
Очакваха го още на първата тясна алея между сградите. Видя ги как скочиха, опита се да се обърне и да хукне, но не бе направил и крачка и те го връхлетяха; усети острия връх на нож да убожда кожата на сантиметри от трахеята му. Замръзна на място.
Острието си остана опряно върху кожата над сънната му артерия. Топла струйка кръв потече по гънките на шията му. Франк преглътна и изгуби контрол над пикочния си мехур. Стегна се, за да не позволи на топлата течност да се разпростре и извън бельото му. Една ръка се пресегна и извади пистолета изпод мишницата му.
— Влизай, Франк — каза в ухото му един познат глас.
Тъмносин гранд маркиз бе паркиран до тротоара.
Шофьорът му се пресегна и отвори задната вратичка. Франк влезе, като потисна желанието да освободи ръката си от хватката на другия. От двете му страни седнаха двамина мъже. Присви очи и ги разпозна — хора на Рамо. Усети в ребрата си дулото на пистолет. Поеха по улицата и когато спряха на първия светофар той видя, че зад волана седеше мъжът с белезите по лицето — Доминик Баталия.
Франк усети как вътрешностите му сякаш се свиват.
Погледна мъжете, които седяха от двете му страни. Те гледаха право напред. „Войници“, които изпълняват заповед. Никой от тях не знаеше, че Франк носи рибарски нож в ръкава си. Сега не бе подходящият момент, но ножът би могъл да го спаси по-късно.
— Пусни ме да си вървя, Доминик — рече дрезгаво. — Ще ти дам всичките пари.
— Да не мислиш, че съм като теб? — отвърна Доминик на огледалото за обратно виждане и оголи зъби.
— Много са.
— Знам колко са — каза Доминик. — Всички знаем.
В главата на Франк се завъртяха хиляди възможности. Колата премина по моста на 59-а улица, излезе на BQE. Когато подминаха изхода към Атлантик авеню, на което живееше Рамо Капоца, Франк разбра, че ще умре. Можеше да убие един от тях с ножа, но щеше да умре. Когато минаваха покрай кабинките за плащане на таксите на моста Веразано, потърси с очи да види някой полицай от Пристанищната администрация, за да привлече вниманието му. Нямаше обаче никаква полиция.
Когато прекосиха моста към остров Стейтън, Франк погледна на север към големия град. Към галактиката от светлини. Към тъмните кули на небостъргачите. Прехапа долната си устна и присви очи.
Излязоха от главните пътища и завиха по една пуста улица, украсена с огромен билборд със скица на административните сгради, които предстоеше да бъдат построени. В края на тъмния обратен завой на жълтите светлини на фаровете се виждаха високи купчини пръст и подредени стоманени греди. Асфалтът свърши и се задрусаха по черен път, който минаваше между купчините пръст и греди. Най-накрая спряха в облак прах на ръба на изкопа за основите на някаква сграда.
Мъжете от двете му страни слязоха и в един миг той се почувства почти свободен.
— Излизай, Франк — каза Доминик и размаха късоцевния револвер 38-и калибър към вратичката. — Не ме карай да им разказвам как си квичал като прасе, което го колят. Бъди мъж. Рамо каза, ако се държиш като мъж, всичко да мине бързо и безболезнено. А що се отнася до мен, аз бях на противното мнение — да трае дълго и да бъде болезнено.
Франк се плъзна по седалката до изхода, изправи се навън в топлата вечер. Потта се бе просмукала под мишниците му и бе избила в петна върху сакото и той подуши киселия вкус на собствения си страх. Погледът му се стрелна към неясните очертания на някаква машина. Единият от мъжете се катереше по стълбичката към кабината й. Чу как тежката метална врата изскърца като се отваря и затваря, след това — кашлянето на запалващия се дизелов двигател. Влажните светлини светнаха и Франк видя, че това е бетоновоз миксер.
— Хайде — каза Доминик и го подкара с опряния в гърба му револвер към изкопа.
Франк залитна напред. Другата мутра бе вляво от него, също с изваден пистолет. Доминик си оставаше отзад. Кофата на миксера издрънча и се завъртя, електромоторът й изпищя високо.
Чу как с хриптене се превъртяха зъбчатките на скоростната кутия на камиона и той бавно тръгна напред. Коленичи и сведе глава. Започна да се тресе и да реве с глас:
— Доминик, моля те — рече през сълзи. — Можеш да вземеш всичките пари.
Обърна се — Доминик стоеше леко разкрачен и бе вдигнал револвера до главата си.
— Не искам да умра — изкрещя Франк и докосна с треперещи пръсти слепоочията си.