— Господин Стефано го взе преди около петнайсет минути, когато си дойде.
Лексис улови ръката на Алън и пое неуверено към асансьора.
— Какво се е случило, мамо? — попита той.
Качиха се в асансьора.
— Няма нищо — рече тя и се насили да се усмихне. — Може би ще е най-добре да вървиш…
— Със смокинг? — изсмя се той. — Добре, мамо. Какво е станало?
— Всичко е наред — отвърна тя.
Стигнаха до последния етаж и влязоха в апартамента.
— Татко? — извика Алън.
Тя затвори вратата. След като Франк не отговори, тя пое дълбоко дъх. Може би бе излязъл. Може би не беше прочел онова, което Корнъл Рикс й бе донесъл. Може би в плика нямаше нищо повече, освен справки за това как Реймънд Уайт е починал в затвора, или как изживява живота си в някаква килия някъде другаде.
Алън я погледна.
— Просто съм уморена — каза тя. — Баща ти навярно си е сложил лепенка на раната и веднага е излязъл.
Но когато се надигна да целуне сина си по бузата, чу приглушения глас на Франк, който я викаше от спалнята им.
Алън погледна натам.
— Алън — извика тя и го последва по коридора.
Алън изчезна в спалнята и тя чу вика му.
Франк седеше на леглото, държеше в едната си ръка пистолет, а другата, свита на юмрук, бе мушната в джоба на сакото му. Костюмът, както и лицето му, бяха изцапани с пръст. Яката на ризата му бе окървавена, а като извади другата си ръка от джоба, тя видя окървавената превръзка. В крачола на панталона му имаше дупка с тъмно петно около нея. Зад Франк имаше отворен жълт плик с пръснати от него книжа. Върху плика бе изписано нейното име.
— Алън — изръмжа Франк, — ние сме в беда.
— Какво е станало?
Франк вдигна окървавената си ръка и стисна устни. Повиши глас.
— Алън Франсис, чуй ме, по дяволите — рече Франк. — Имам план. Всичко ще бъде наред. Иди се преоблечи и си вземи дрехи за няколко дни. Ще те чакам на задния вход.
Погледна часовника си и продължи:
— Побързай. Трябва да се срещнем с Мики при наблюдателната площадка на центъра Рокфелер в полунощ.
— Татко, ние започваме тренировки…
— По дяволите! Погледни това — извика Франк и вдигна ръката си, увита в кървав парцал. — Отивай и си вземай шибаните неща!
Алън излезе. Лексис приближи към мъжа си и посегна към ръката му.
— Франк, дай да…
— Ти стой настрани — рече той, размаха пистолета и се ухили. — Ти няма да дойдеш. Вземам парите от Мики, а на теб не остава нищичко.
— Франк, за какво говориш?
— Кучка — рече той, изправи се и размаха пистолета, сякаш искаше да я удари.
Лексис се дръпна, отстъпи назад.
— Влизай в килера.
— Франк, обясни ми…
— Млъквай, мамицата ти! — рече той, залитна към нея и я подкара към килера. — Знам всичко.
С окървавената си ръка посочи книжата върху леглото.
— Този шибан Реймънд Уайт стои зад всичко това. Той е онзи Сет Коул — рече с дрезгав шепот Франк, — а ти си знаела. Избягал е от затвора и е на свобода. Кой мислиш, че разори Рангъл? И дъщеря му е мъртва. Този шибан Реймънд Уайт иска сега да убие и мен. Иска да убие сина ми и ти си знаела.
— Алън няма да ме изостави — каза тя, почувства зад гърба си рамката на вратата на гардеробната и влезе вътре.
— Мислиш, че той ще разбере ли? — попита Франк и се ухили още повече; придвижи се към вратата и се подпря на дръжката й. — Ще знае само, че се е наложило да се разделим. За да сме в безопасност. Че ще се съберем отново. Но изобщо не си помисляй, че ще те види пак.
Франк я натика в ъгъла. Вдигна пистолета и я удари в слепоочието. Лексис се строполи на пода. Опита се да вдигне ръце да се защити, но той продължи да удря отново и отново с пистолета. Лицето й плувна в кръв. Едното й око се затвори. Натроши зъбите й и тя започна да се дави от бликналата кръв.
Франк се спря и отстъпи назад. Дишаше тежко, държеше се за железния прът, върху който бяха окачени роклите, и изпоцапваше яките им с кръвта си.
— Не можеш да го вземеш — изплака тя и изплю кръв и парчета от зъби на килима. — Не можеш, Франк.
Франк се наведе, запъхтян от усилията. Килна глава на една страна, светлосините му очи горяха под дебелите тъмни вежди.
— Единствената причина, поради която няма да те убия, е това момче.
Обърна се да си върви и залитна към вратата на гардероба.
— Не можеш, Франк — извика тя през сълзи, лицето й вече се бе подуло. — Той не е твой!
Франк се обърна рязко и насочи с трепереща ръка пистолета към нея.
— Мой е — изстена тя и се извърна.