— Ела тук — каза Франк и размаха пистолета си към чантите, а след това сръга Мики с дулото.
— Франк — изскимтя Мики, без да пуска осакатеното си коляно, — какво смяташ да правиш?
Мики бе притиснат до ръба на скалата. Франк вдигна пистолета така, сякаш щеше да го удари. Мики извърна лице и Франк подпъхна крак под задника на счетоводителя и го изрита. Мики изпищя, размаха ръце, сякаш да се улови за нещо във въздуха. Увисна за миг в празното пространство, след това изчезна в мрака и викът му бе погълнат от вятъра.
— Боже Господи! — прошепна Алън с разтреперан глас.
Очите му сълзяха. Стоеше там вцепенен, отпуснал ръце, и вятърът вееше тъмната му коса. Беше стиснал пръстите на едната в юмрук. В другата си ръка държеше за дулото револвера модел 66. Франк почувства как лицето му пламва.
— Вземи една от тези — каза той. Мушна глока в кобура под мишницата си, вдигна едната от тежките чанти и куфарчето на Мики с парите с ранената си ръка.
— Вземи! — извика Франк и закуцука по склона.
Алън кимна, но не помръдна.
Франк усети, че нещо връхлита към него отгоре, но нямаше време да помисли и да реагира. Чу вик и усети разтърсването. Всичко потъна в мрак и той падна назад, пусна парите и разцепи скалпа си на един от камъните.
69
От вика на Франк сърцето ми се разтуптява още по-силно и усещам напрежение в раменете. Залягам веднага зад една от скалите с извадения 45-калибров хеклер и кох и се вслушвам.
Чувам Франк да крещи отново на фона на вятъра. Тихият отговор на Алън. Ниско изръмжаване и писъците престават. Спускам се в пространството между две от скалите и поглеждам надолу.
Франк разглежда някакви документи. Алън е с револвера в ръка. Франк хвърля в пропастта някакъв плик, след това изритва мъжа, когото е прострелял през ръба на скалите. Когато го бутва долу, стомахът ми се свива, но успявам да се сдържа. Той все още държи пистолета си и аз ще бъда лесна мишена, ако се покажа на фона на светлините зад гърба си.
Алън плаче и тогава алчността на Франк надделява. Вместо да остави една от чантите и да задържи пистолета в ръка, той го пъха в кобура, взема едната от чантите и куфарчето и поема пълзешком по затревения склон.
Сега вече бих могъл да го убия, но не бих го направил. Не и след всичко преживяно. Хората на Капоца — които наистина докарват Франк до ужас — са на път за насам. Той трябва да страда. Пъхам 45-калибровия в колана на панталона си. Когато наближава, изскачам иззад скалата, зад която се крия, и се хвърлям отгоре му. Вече във въздуха ме осветяват фаровете, които метат ослепително терена от горе на долу.
Удрям го и се претъркулвам настрани, изправям се на крака и изваждам пистолета.
Дебелата фигура на Франк пълзи заднешком към издатината на скалата, оставил е парите. Светлините на колата — която и да е — току-що пристигнала на място, ни осветява, широк синкав сноп светлина пронизва мрака над развълнуваната река.
— Спри! — крещя аз.
Алън стои настрани, помежду ни. Държи револвера в ръце, насочил го е към мен, размахва го напред-назад. Моят пистолет е насочен право към главата на Франк. Раменете му се надигат в опита му да си поеме дъх. Гледа ме свирепо с онези празни сини очи изпод стрехите на гъстите му вежди.
— Сет — казва той и името се процежда между оголените му зъби. — Къде е Реймънд?
— В момента гледаш към него — отвръщам с лека усмивка на изопнатото си лице.
Франк поглежда към Алън и изкрещява:
— Застреляй го!
Погледът ми не се откъсва от змията.
— Алън — казвам, — дойдох да те върна при майка ти.
— Направи каквото ти казах! — крещи Франк. Лицето му е червено и по малките му дебели устни избива слюнка.
— Той не е твой баща, Алън — казвам бавно и се наслаждавам на моравия цвят, който е придобило лицето на Франк. — Ето защо ти нямаш нищо общо с него. Ти си мой син.
— Шибан лъжец! — озъбва се Франк. — Ще те убия…
Започва да спуска ръце надолу. Аз размахвам пистолета си.
— Само помръдни, Франк, и вече ще си мъртъв.
— Убий го! — крещи Франк на Алън. — Дръпни шибания спусък!
— Генетика, Алън — казвам. — Учил си биология. От двама синеоки родители може да се родят само синеоки деца. А твоите очи са кафяви… като моите.
Чувам Бърт да вика името ми изотзад. С онзи негов дълбок и тътнещ глас. Гигантската му сянка засенчва светлините на фаровете. Виждам как Алън се обръща, виждам и просветването от дулото на пистолета. Сянката изчезва, а Бърт изкрещява.
Очите ми щъкат като обезумели. Франк заляга. Алън пада до него. Пистолетът ми следи Франк, но не мога да натисна спусъка. Главата му е зад тази на Алън.